Илса Бик - Сенки

- Това са само слухове.

Сара се ухили самодоволно и отвърна:

- Не и според Питър.

Сара намесваше името на Питър при всеки удобен случай само за да ѝ натрие носа. Лена изобщо не беше учудена, че идеята за връзката между Питър и Сара я изпълва със същата болка като преди. Вярно, че по онова време го беше използвала. Но не всичко, свързано с него, беше лъжа — тогава или сега.

- Тори, ела да ми помогнеш — извика Сара, а на Лена кимна с думите: — Ти запали печката на дърва. А аз ще се заема с Джес, щом включим нагревателя.

Лена понечи да възрази, но после размисли.

- Ще ни трябват още дърва. — Без да дочака отговор, тя навлече палтото си, грабна пълната с пепел кофа и се втурна навън. Но вместо да свие към задната част на къщата, остави кофата на земята и привела глава, забърза по заледената пътека към улицата. Отиваше да повика Кин…

- Хей!

Лена ахна от изненада и вдигна поглед от краката си прекалено късно, при което лицето ѝ срещна гърдите на момчето с такава сила, че тя се строполи право на опашната си кост.

- Стой! Лена, добре ли си? — Грег се отпусна на едно коляно, а голдън ретривърът до него се наежи, опитвайки да се шмугне напред. — Стой, Дейзи, седни!

- Ох. — Задникът я болеше ужасно. Но все още имаше шанс, трябваше само да убеди Грег да влезе в къщата. Тя хвана ръката му и му позволи да я вдигне на крака. — Да, добре съм. Извинявай. Какво правиш тук?

- Докарах пикапа… Спри, Дейзи! — Момчето се извърна, сграбчи кучето за нашийника и принуди ръмжащото животно да седне. — Какво ти става? Шшт! — Грег се обърна към Лена: — Наложи се често да спирам с всички тези коне наоколо. Ъ… Крис вътре ли е? Видях Нощ отпред.

- Да, той е…

- По дяволите. — Грег изглеждаше притеснен. — Ще се ядоса, че оставих Алекс в хосписа.

- Какво каза? Кога?

- Снощи. Трябваше да изчакам, докато приключи, и после да я изпратя до вкъщи, само че бях смазан от умора и тя ми каза да се прибирам. И, разбира се, веднъж да реша да я оставя, и точно тогава Крис ще вземе да се върне по-рано.

- Грег, Алекс е изчезнала.

- Какво? — Веждите му се свиха под буйните тъмнокафяви къдрици. — Но това не е възможно. Тя е с Док.

- Не, не е. — Хрумна ѝ нещо друго. — Грег, ти кога се върна? И защо беше в хосписа?

- Преди два дни с Крис и останалите момчета се разделихме с Питър на границата с Уисконсин и поехме на север. Трябваше да доведем онова хлапе.

Значи, наистина бяха намерили Пощаден. Лена едва се сдържаше да не сграбчи Грег за реверите.

- Къде го намерихте?

- В една стара плевня на северозапад от Орен. Състоянието му беше критично. Сърцето му спря, докато все още се намирахме на няколко километра път от Рул.

Молеше се отчаянието да не се е отпечатало на лицето й.

- И той…?

- Не знам. Но е много болен. Док и Алекс работиха към шест-седем часа и накрая тя реши да остане, тъй като Док беше съсипан. Сигурна ли си, че я няма?

- Напълно. Говори се, че е избягала. А Нейтън каза, че дори е пребила Джес.

- Какво? Aлekc ли? Изключено. Никога не би направила нещо подобно.

Лена обаче си помисли, че човек никога не знае. Ако известно време преди пастрокьт ѝ да стане част от живота ѝ, някой я беше попитал дали би се осмелила да свие касапски нож, скривайки го в ръкава си, тогава би взела този човек за пиян.

- Грег, защо си толкова сигурен? Когато се случи нещо такова, не изпращат ли съобщение по радиостанцията, или поне някой, който да разпространи новината.

Наблюдаваше Грег, докато момчето обмисляше думите ѝ.

- Ами, да. — Веждите му се сключиха още повече. — Странно, че нищо не съм чул. Освен това мисля, че и останалите не знаят нищо. Крис как е бил ранен?

- Според Нейтън Нощ се е подплашил и го е изритал.

- Нощ ли? — попита Грег смаян. — Сигурно се шегуваш. Виждал съм да прострелват Крис. Дори тогава не помръдва от седлото. А и Нощ е много сигурен кон.

- Е, за всяко нещо си има първи път. Слушай, нуждаем се от Кинкейд. Имаш ли радиостанция?

- Не, но… — След като ѝ махна да го последва, Грег се запъти към конете. — Крис има. Ето те и теб, Нощ.

Конят трепереше и пръхтеше, а гривата му беше покрита с тънка корица лед. При докосването на Грег мускулите на Нощ потръпнаха и щом животното заудря земята с копита, Лена се дръпна настрана, за да не свърши със счупен крак. Останалите три коня взеха да мятат глави в знак на съчувствие.

- Стой, какво ти става, момче? — Грег положи ръка за утеха на шията му. — Целият си в пяна. Успокой се. Лена, подръж поводите, докато аз преглеждам дисагите.