Илса Бик - Сенки

В кухнята завариха двама стражари — единия с, а другия без брада — в бяла зимна екипировка. През прозореца Лена зърна и трети на име Джон, ако не се лъжеше, който се изкачваше с клатушкане по страничните стъпала.

Носеше тяло.

- Божичко. — Сърцето на Лена се изстреля в гърлото ѝ, когато Джон се мушна под касата на вратата, обвит в облак тежък въздух.

Тялото на Крис беше преметнато на раменете на стражаря и докато Джон прекосяваше кухнята със залитане, кръвта на момчето се отцеждаше от косата му и оставяше по пода аленочервени отпечатъци.

- Къде да го сложа? — Джон се потеше толкова силно, че от главата му се вдигаше пара.

- Насам. — Сара разтвори широко двойните врати, свързващи кухнята с всекидневната на Джес.

Олюлявайки се подире ѝ, Джон се наведе, за да свали тялото на Крис от раменете си и да го сложи да легне на дивана.

- Задръж го, задръж го — взе да нарежда Джон, щом тялото на момчето натежа на една страна и се плъзна надолу. — Не го оставяй да…

- Държа го — обади се Лена, поела в ръце главата на Крис. Косата му беше лепкава и при натиск кръвта джвакаше между пръстите ѝ. Около очите му личаха тъмни кръгове с кафевия цвят на кафето, а устните изглеждаха стъклени, почти прозрачни. Червеният език на кръвта облизваше дясната страна на лицето му, процеждайки се надолу по шията — гледка, която накара непокорния ѝ стомах отново да се разбунтува. — Какво се е случило?

- Получи ритник в главата. — Джон пуфтеше. На раменете му личеше голямо пурпурно петно, оставено от кръвта на Крие. Нощ се подплаши и го хвърли на земята, след което побягна. Джес също е ранена.

- Какво? — възкликнаха в един глас Сара и Лена.

- Но как така? — попита Лена.

- Джон, трябва да тръгваме — прекъсна ги брадатият стражар. — Трябва да доведем Док, и то веднага, преди…

- Обади му се по радиостанцията — предложи Лена. Захранваните с батерии радиостанции бяха реликви от времето преди шейсетте и затова прибягваха до тях много рядко, в наистина спешни случаи, но този определено отговаряше на условията. Тя кимна към обемистата маслиненозелена слушалка, закачена на колана на Джон. — Кинкейд ше бъде тук след…

- Не можеш да го направиш — възрази другият стражар. — Всички ще…

- Мислиш ли, че не знам? — сопна се Джон.

- За какво говорите? — попита Лена в мига, в който Тори подхвърли:

- Нещо не разбирам. Защо не може да използваш радиостанцията?

Джон не обърна внимание на думите им.

- Нейтън идва — рече той на стражарите. — Някой трябва да доведе коня на Джес.

- Аз ще се заема — каза брадатият.

- Джес е яздила по това време? — учуди се Лена. — Но навън е страшен студ.

- Добре, да вървим — заключи Джон, след което забърза към вратата, последван веднага от стражарите.

- Ей, чакайте малко — обади се Лена. Единственото, което знаеше за травмите на главата, беше, че с тях шега не бива, а и Крис още кървеше. — Крис има нужда от лекар!

- И ние ще доведем. Само търпение. Ще се вър…

Остатъкът от изречението беше заглушен от затръшването на кухненската врата.

- Търпение ли? — смая се Тори.

- Нищо друго не остава — подхвърли през рамо Сара и се оттегли обратно в кухнята. — Лена, не се отпускай. Ей сега се връщам. Тори, ти запали огън.

- В това има нещо гнило — обади се Лена, наблюдавайки през предния прозорец как мъжете възсядат конете си.

Пушката на Джон, прибрана в яркочервена кания, висеше отстрани на петнистосивия кон, а арбалетите на стражарите бяха поставени в кании, точно зад лъка на седлото. Мъжете изтрополиха към гората, оставяйки Нощ, кървавочервения жребец на Крис, да скача, опитвайки се да се отскубне от въжето.

- Чакайте малко — обади се Тори, която не бе направила дори крачка към камината. — Онези там не са ли стрелци?

- Ъхъм — отвърна Лена. И това беше доста странно. Стрелците държаха под око горите, бележещи границата със Зоната, която се простираше на югозапад от селото. В такъв случай това, че стрелците бяха тук , не означаваше ли, че Крис е бил там , навън?

- Но какво ще търси Крис в Зоната? Никой няма право да ходи там — питаше се Тори, изричайки на глас мислите на Лена. — Снабдителният отряд беше поел към Уисконсин, а това е право на запад. Последното, което чух, е, че трябва да се върнат чак след два-три дена.

- Не знам. — Лена усети как кръвта на Крис се процежда бавно, но настойчиво между пръстите ѝ. Защо Сара се бавеше още с кърпите? — Предполагам, че Крис се е върнал по-рано.

- Но защо му е било да минава през Зоната? — настоя Тори. — Не може да не е знаел, че стражарите няма да го пуснат в селото, ако дойде от тази страна.