Илса Бик: Сенки

- Люк, няма нищо срамно в това да избереш живота — каза Том.

- Тогава се вслушай в собствения си съвет — отвърна Люк, докато сълзите се стичаха по лицето му. — Защото искам да останеш жив, но ме е страх, че ти не го искаш. Страх ме е, че ще сложиш край на живота си, и то заради мен.

- Не, Люк — отвърна Том. — Ще бъде само заради мен. Но няма защо да се тревожиш. Никога не бих ти причинил такова нещо.

„Може би не тук и не сега“ — помисли си Синди. Може би щом престанеше да се взира, щеше да отиде някъде да умре сам. Просто ще легне някъде и ще заспи завинаги.

Сякаш прочел мислите ѝ, Люк каза:

- Но никога няма да знам със сигурност, освен ако не се върнеш. Съмнението ще остане завинаги. Тогава ти казах, че не мога да си тръгна без теб, и сега също няма да тръгна без теб, нито пък после, когато нападнем селото.

- Да нападнем селото ли? — попита Том.

- Мели каза, че скоро трябвало да превземем Рул — обясни Синди, след което си рече наум: „Те са деца. А Том има добро сърце, знам, че е така, и той ще иска да им помогне“. — Казва, че трябвало да спасим останалите деца.

- Аз няма какво да търся в Рул — отвърна Том.

- Дори онзи тип, Крис Прентис? — подхвърли Люк, а Синди се намръщи. Може би не биваше да го казва, но от всичко, което Мели и Уелър им бяха разказали за Крис, ставаше ясно, че той е лош човек. — Уелър каза, че Крис я е прогонил от селото, за да могат Чъкитата да я заловят. Не искаш ли да го накараш да си плати за това? — попита Люк. — На твое място щях да го направя.

- Разбира се, че искам — отвърна Том. — И тъкмо това ме плаши. За първи път в живота си искам да убия някого. Искам да видя с очите си как Крис Прентис умира. Искам да съм последното нещо на този свят, което ще види, преди да издъхне. Мисля, че убийството му ще ми достави удоволствие.

- И защо не? — отвърна Люк. — Той го заслужава.

- Не съм сигурен в това. Не го познавам. Само че аз… усещам как… се променят . — Той сви ръка на сърцето си. — Ето тук. Не че го искам, но не зависи от мен. Страх ме е, че отида ли в Рул, то ще надделее.

- То ли? — попита Синди. Гласът на Том не вещаеше нищо добро.

- Онова чудовище вътре в мен — прошепна Том. — Усещам го. Боя се, че отида ли с вас, няма да мога да го спра. Може би дори няма да искам да го направя.

Изведнъж Синди изтръпна от страх, ала просто трябваше да разбере.

- Какво е чувството ?

Очите му изглеждаха ужасно: изморени, обсебени и хлътнали дълбоко в очните ябълки. Кръговете около тях бяха морави и оловносиви като плътни облаци, вещаещи буря. Да гледаш в пълните му със скръб очи, беше все едно дълго време да се взираш директно в слънцето — толкова ярко, че бе в състояние да те ослепи.

- Мрак — отвърна Том. — Чувството е сякаш си в пълен мрак.

1Вид музикален инструмент, при който се използва ансамбъл от различни камбани. — Б. пр.

Aкo съм научила нещо от работата си с екипа на „Пепел“, това е, че тези хора никога не се отказват, и книгата, която държите в ръцете си, е доказателство за това. Taкa че ми се иска още веднъж да изкажа своите най-искрени благодарности:

На редактора ми, Грег Фъргюсън, който всеки път настояваше да стигна още по-далече, да се разровя по-надълбоко и да разрия точно каквото искам да предам — подкрепата и вярата ти означават много за тен. Но какво ще кажеш за другия сезон? „Игълс“, друже… освен ако не бият „Пакьрс“. Е, хайде, само заради теб тази година кашкавалените пити 1остават в склада.

На Райън Съливан, най-всеотдайния и прецизен коректор в целия свят: човече, ентусиасмът ти е наистина заразителен;

На Мери Олби, Кейти Халата, Робърт Гузман и Алисън Уайс за това, че изглаждахте спънките по пътя, размахвахте помпони, отговаряхте на тревожни имейли по всяко време на денонощието, пишехте постинги до премаляване и — най-важното — дадохте най-доброто от себе си;

На Деб Шапиро: сестричке, благодаря ти, че се грижеше да не гладувам;

На Елизабет Лоу за протегнатата ръка и за усилията да разбера;

На моя неуморен агент и адвокат Дженифър Локран: при всеки случай да си побъбрим, разбирам колко много причини имам да те харесвам;

На Дийн Уесли Смит — сега и завинаги — за това, че беше до мен;

И, разбира се, на Дейвид: всичко това без теб? Шегуваш ли се? Би било невъзможно. Но не бих се отказала от идеята за Тасмания.

1Прозвище на феновете на американския футболен отбор „Грийн Бей Пакьрс“. — Б. пр.