Илса Бик - Сенки

Навремето родителите ѝ обичаха да говорят за работа на вечеря. От разказите на майка си, работила като лекар в кабинет за спешна помощ и споделяла различни случаи от практиката си, и от историите от първа ръка на баща си, бивше ченге, Алекс беше запозната с начините, по които някои хора извършваха самоубийство, и най-вече къде и как правеха съответния разрез. Разбира се, подобен белег би могъл да остане след претърпяна злополука — катастрофа с кола, да речем, — след сбиване или операция, но тя не смяташе, че случаят е такъв.

Иначе кожата му беше съвсем гладка, въпреки че след време Алекс шеше да се запита дали няма белези по китките и ръцете. При някои хора оставаха наистина сериозни белези. Макар че удебеляването на зарасналата кожа не зависеше непременно от дълбочината на разреза. От работата с Кинкейд през последните няколко месеца беше изучила доста добре принципите на анатомията.

На пръв поглед разрезът изглеждаше неправилен, направен в пристъп на ярост, и достатъчно дълбок, за да прекъсне югуларната вена или сънната артерия. А вероятно и двете. При срязване на сънната артерия едно силно младо сърце би могло в рамките на шейсет- деветдесет секунди да изпомпа кръвта от тялото, образувайки аленочервен фонтан. А това, че не е получил сериозна кръвозагуба и е оцелял… ами, по всяка вероятност родителите му са взели това за чудо или може би за някакъв знак.

По всички природни закони момчето трябваше да е мъртво. Имало е време, когато със сигурност е искало да бъде. Знаеше това от личен опит. След време щеше да си зададе въпроса кое или кой го е спасил. И пак след време, за свой късмет или беда, щеше да открие отговора.

Като изключим белега, нямаше никакви други разлики. Двамата биха могли да стоят от двете страни на едно и също огледало, макар и такова с пукнатина. Всеки от тях беше точно копие на другия, напълно идентични във всяко едно отношение, с изключение на този белег.

Нищо чудно, че тези Променени се навъртаха в покрайнините на Рул. Нищо чудно.

Защото Вълка беше Крис.

Повърна пpeди лягане, а после и още веднъж през нощта, като плюеше и храчеше в едно нощно гърне, докато накрая не остана нищо друго освен воднистата слуз, която дразнеше носа ѝ. Сънят най-сетне обви съзнанието ѝ в сива безпаметна мрежа, толкова плътна, че когато вратата се затръшна и някакво куче се разлая, Лена се сепна объркана, без да е напълно сигурна дали изобщо е чула нещо. Какво? Чувстваше мозъка си размътен, ала лаенето не спираше. Все още замаяна от съня, тя примигна по посока на звука. Сигурно беше Призрак. Но защо лаеше кучето на Алекс?

- Млъкни — простена, след което се претърколи и затисна уши с възглавницата. — Моля те, остави ме да сп…

- Сара? — Някой хукна нагоре по стълбите. — Лена? Хайде, събудете се!

- Тори? — Лена се надигна замаяна до седнало положение и тогава вратата се отвори широко. Косата на Тори беше рошава като употребявана домакинска тел, а в очите на момичето се четеше паника. — Какво…

- Ей, момиче? — изрева мъжки глас на долния етаж, докато Призрак не спираше да джафка. — Слизай долу, момиче! Трябва ни помощ!

- Какво става, по дяволите? — Лена усещаше в устата си киселия вкус от повръщано. Противната воня увисна като облак над леглото. — Тори, кой е този? Какво става?

- Крис! — изписка Тори, притиснала юмрук към зъбите си. — Крис е ранен . Казват, че е сериозно ранен.

- Какво? — Вече напълно разбудена, Лена преметна крака през ръба на леглото и лицето ѝ се изкриви в гримаса в мига, в който стъпалата ѝ докоснаха дървения под. Дори през чорапите ѝ се струваше леден, по-студен, отколкото трябваше да бъде. Изправи се прекалено бързо и усети нов пристъп на гадене. „Божичко, не сега.“ Преглъщайки надигналата се горчива жлъчка, тя стисна здраво матрака за опора и грабна джинсите си от таблата на леглото. — Как така са го ранили? Къде е Джес?

- Няма я! — проплака Тори и в този момент в стаята влетя Сара, третата им съквартирантка. — Алекс също!

- Успокой се. Сигурно Алекс още не се е върнала от хосписа — отвърна Лена, събличайки нощницата си. Кожата ѝ настръхна и тя потрепера. Защо беше толкова студено?

- Не, не — поклати отривисто глава Тори в знак на отрицание. — Вратата на стаята ѝ е отворена, а леглото ѝ е още оправено и…

- Хайде, стига — обади се Сара, докато Лена нахлузваше горнището на анцуг. — Хайде, да разберем какво става.