Илса Бик - Сенки

- Може да не е дошъл от тази страна — отвърна Лена.

- Откъде тогава? — продължи да настоява Тори.

- Не знам — отвърна отново Лена и вдигна глава, щом Сара се завтече с няколко кухненски кърпи. — А ти разбираш ли какво става изобщо?

- Не. Но стига е това — каза Сара, постави една свита на топка кърпа на главата на Крис и кимна на Лена. — Подръж тук, докато я завържа.

- Една от нас трябва да доведе Кинкейд — подхвърли Лена, докато наблюдаваше как Сара прегъва още една кърпа и я увива около главата на Крис в импровизирана превръзка.

- Не, работата ни сега е да се грижим за Крис — отсече Сара.

- Но тук не ти трябваме и двете. — Потръпвайки, Лена изтри лепкавата си длан в бедрото и на джинсите ѝ се отбеляза пурпурен удивителен знак. — Отивам да доведа Кинкейд. С Нощ ще стигна там за петнайсет, най-много двайсет минути.

- Трябваш ми тук.

- Повече, отколкото ни трябва лекар ли?

- Да. — Сара се изправи рязко от дивана. — Налага се да го съблечем, за да проверим дали няма и други наранявания. Ще донеса гореща вода. Снощи напълних резервоара, така че…

- Откажи се — обади се Тори. — Няма никаква гореща вода. Котелът е спрял. Нали затова е такъв студ в къщата.

- Какво? — смая се Сара. — Джес никога не оставя котела да изгасне.

- Да, но снощи го е оставила, което е странно, като се има предвид, че беше на крак до късно. Малко след полунощ, когато слязох долу да си налея чай, видях Нейтън заедно с Джес. Двамата бяха в кухнята и аз случайно дочух какво… — запъна се Тори. — Чух ги, докато слизах по стълбите.

- Искаш да кажеш, че си подслушвала — заяви Сара.

Тори се изчерви до корените на косата си.

- Ами, аз… — запъна се отново тя.

- О, стига глупости, Сара — обади се Лена. — Хайде, Тори, за какво си говореха?

- Нейтън каза, че Грег довел някакво момче, Пощаден, което било доста зле ранено.

- Момче ли? — Това привлече вниманието на Лена. — Кога? Откъде? Снощи ли, казваш?

- Не. Вчера следобед. Мисля, че е дошъл от околноcтите на Орен, но н-не съм сигурна. Повече не можах да науча, защото Джес сигурно ме е чула и каза на Нейтън да говори по-тихо, така че аз… — Тори преглътна неспокойно. — Просто се върнах в стаята си.

- За да не те хванат, че подслушваш — отбеляза Сара.

- Божичко, няма ли да престанеш най-сетне? — сопна се Лена, след което се обърна към Тори: — Успя ли да чуеш нещо друго?

- Не, но нещо друго ми направи впечатление. — Тори смръщи чело в мигновена гримаса. — Мога да се закълна, че снощи вратата на стаята на Алекс беше затворена. Тогава защо е отворена сега?

- Защото Алекс сигурно е останала да помага на Кинкейд, а Джес е влязла да вземе дрехи, които да ѝ занесе, ето защо — отвърна рязко Сара. — Тук няма никаква загадка и освен това имаме работа за вършене. Тори, ти ще запалиш камината. Аз ще погледна печката на дърва. — Сара хвърли поглед към Лена. — Ще имаме нужда от чисти дрехи. Също и от превръзки, както и от всичко, каквото успееш да намериш. Комплектът за първа помощ е в банята на Джес, в шкафа с хавлиите, на втория рафт.

Лена вече не желаеше да напуска стаята. Ами ако Крис дойдеше в съзнание и наистина се окажеше, че са намерили Пощаден…

„Успокой се. Все още не се знае какво означава всичко това. Само че Крис удържа на думата си. Върнал се е по-рано. Отишъл е в Орен и може би момчето, което е открил…“

- Лена. — Щом вдигна поглед, установи, че Сара я изучава е присвити очи. — Какво има?

- Нищо. — Тя се обърна, преди Сара да е продължила е въпросите, и се втурна в кухнята. Като подскачаше и махаше оживено с опашка, Призрак спря на метър и половина от нея. — Какво има, момче? — Тялото на ваймаранера беше сковано и щом Лена посегна към него да го потупа окуражаващо, кучето се сви уплашено. Тя се дръпна объркана. — Призрак? Какво…

- Лена! — Беше Сара. — Медицинският комплект ми трябва!

- Идвам! — Лена профуча покрай кучето и се спусна към вътрешната врата, която извеждаше в малък коридор, а от там в стаята на Джес.

В помещението се долавяше странната студена старческа миризма на твърде сладникава пудра и мухлясали вещи. Погледът на Лена пробягна по леглото, нощната масичка и старинната тоалетка. На люлеещия се стол от орехово дърво бяха преметнати дълга вълнена пола и пуловер. Очите ѝ се спряха на грижливо оправеното легло.

,Джес изобщо не си е лягала, но се е преоблякла, защото това са дрехите, които носеше вчера.“ Не означаваше ли това, че е излязла да язди по нощница? Ето ти още една загадка за капак на цялата и бездруго странна сутрин. После се обърна и се отправи към банята, но тъкмо когато минаваше покрай разтворения дрешник на Джес, вниманието ѝ бе привлечено от проблясъка на късче месинг. Отначало ѝ хрумна, че това може да е обица, която Джес е изпуснала. Но тогава най-сетне проумя какво вижда.