Брандън Сандърсън - Легион - На една ръка разстояние

— Сърбят те ръцете да застреляш някого? — попита го Айви.

— Е, да, естествено. Но не е там работата. Мразя съвпаденията. Животът става много по-простичък, когато приемеш, че всички се опитват да те убият.

Уилсън отговори на съобщението ми: „Обади се ваш стар приятел. Иска да поговорите. В колата е. Съгласен ли сте?“

„Кой?“, изпратих аз отговор.

„Йол Чей.“

Намръщих се. Йол? Наемничката негов човек ли беше? „Добре“, написах.

„След няколко минути ще сме там“, съобщи Уилсън.

— Ей — посочи Джей Си. — Я виж.

Силвия тъкмо се качваше в една кола заедно с мъж, облечен в костюм. Глен, репортер от „Свят“. Затвори вратата след Силвия, хвърли ми поглед, сви рамене и докосна с пръсти старомодната си федора, преди да влезе от другата страна.

— Знаех си, че иска нещо! — възкликна Айви. — Било е постановка! На бас, че е записвала с някакво устройство през цялото време.

Простенах. „Свят“ беше от най-лошия вид таблоиди — този, който публикуваше достатъчно истини, примесени с лъжите, така че хората му имаха доверие донякъде. През по-голямата част от живота си бях успял да избегна вниманието на масовите медии, но напоследък вестниците и новинарските сайтове ме бяха взели на мушка.

Джей Си поклати глава раздразнено и се отправи с бърза крачка да огледа периметъра, докато чакахме колата.

— Предупредих те , че нещо не е наред — скръсти Айви ръце, докато двамата чакахме под навеса, по който барабаняха дъждовните капки.

— Знам.

— Обикновено си по-подозрителен. Безпокоя се, че развиваш някаква наивност по отношение на жените.

— Ще го имам предвид.

— А Джей Си отново започва да прави, каквото си иска. Да дойде по собствена инициатива, след като ти изрично му заръча да си остане вкъщи? Така и не обсъдихме случилото се в Израел.

— Разрешихме случая. Това е всичко, което се случи.

— Джей Си стреля с пистолета ти, Стив. Той — един от аспектите ти — стреля по истински хора .

— Той само движеше ръката ми — поправих я аз. — Аз натисках спусъка.

— Това е размиване на границите помежду ни, което не се е случвало досега — погледна ме тя право в очите. — И отново се опитваш да откриеш къде е Сандра. Мисля, че умишлено саботира тази среща, за да имаш извинение да избягваш такива неща в бъдеще.

— Вадиш си прибързани заключения.

— Дано е така — отговори тя. — Бяхме постигнали равновесие, Стив, бяхме се сработили. Не искам отново да се тревожа, че някой аспект може да изчезне.

Лимузината най-после спря до тротоара. На волана беше Уилсън, икономът ми. Вече беше късно, а шофьорът, когото наемах обикновено, работеше на осемчасови смени.

— Кой седи отзад? — попита Джей Си, докато подтичваше към нас и се опитваше да различи фигурата зад тъмните стъкла на прозорците.

— Йол Чей — отговорих.

— Хм — потри брадичка той.

— Мислиш ли, че има нещо общо?

— Бих заложил живота ти на това.

Великолепно. Е, ако не друго, срещите с Йол поне винаги протичаха интересно. Пиколото на ресторанта ми отвори вратата на лимузината. Понечих да вляза, но Джей Си опря длан на гърдите ми, за да ме спре, извади пистолета си и надникна вътре.

Хвърлих поглед на Айви и подбелих очи, но тя не ме гледаше. Вместо това наблюдаваше Джей Си с разнежена усмивка. Какъв, по дяволите, им беше случаят на тези двамата?

Джей Си се отдръпна, свали ръка и кимна. Йол Чей се бе настанил удобно на задната седалка. Носеше снежнобял костюм, сребриста папийонка и лъснат чифт обувки, модел „Оксфорд“, в бяло и черно. Бе завършил ансамбъла с чифт черни очила, инкрустирани с диаманти по рамката — извънредно странен тоалет като за петдесетгодишен бизнесмен от корейски произход. Като за Йол, обаче, това беше направо консервативно.

— Стив! — възкликна той и протегна юмрук, за да го чукна с моя. Говореше с доста тежък корейски акцент; произнесе името като „Стий-въ“. — Как си, лудо куче?

— Зарязан — отговорих аз и оставих аспектите да се качат първи, за да не затвори пиколото вратата под носа им. — Срещата ми не продължи и час.

— Какво? Какъв им е проблемът на днешните жени?

— Не знам — казах и седнах на мястото си, докато аспектите ми се настаняваха наоколо. — Май им се иска връзка с мъж, който да не им напомня на сериен убиец.

— Скука — заяви Йол. — Кой не би искал връзка с теб? Виж се каква находка си! Едно тяло, четиридесет души. Безкрайно разнообразие.

Не схващаше съвсем ясно как стояха нещата с аспектите ми, но му бях простил. Самият аз не винаги схващах какво се случва.