Брандън Сандърсън - Легион - На една ръка разстояние

Това, обаче, не означаваше, че се радвам да го видя.

— Какво правиш тук? — изсъсках.

— Следя за наемни убийци — обясни Джей Си.

— На среща съм!

— Което означава, че си разсеян — заяви той. — Което те прави лесна мишена.

— Казах ти да си останеш у дома!

— Да, знам. Наемните убийци сигурно също са го разбрали. Затова трябваше да дойда — обясни той и ме сръга с лакът, който може и да беше въображаем, но усетих като съвсем истински. — Доста засукана дама, кльощав. Добра работа!

— Половината е от пластмаса — сухо отбеляза Айви.

— Същото се отнася и за колата ми — каза Джей Си. — И все пак изглежда страхотно.

Ухили се на Айви, след което се наведе към мен.

— Дали случайно не би могъл… — започна той и кимна към Айви, след което вдигна ръце към гърдите си, сякаш хваща нещо.

— Джей Си — обади се тя с леден тон. — Да не би да помоли Стив да си ме представи с по-голям бюст току-що?

Джей Си сви рамене.

— Ти — продължи тя — си най-отвратителното нищожество на планетата. Наистина. Направо имаш повод за гордост. Никой не е успявал да измисли нещо по-гнусно досега — ама никога .

Двамата имаха връзка, която ту изтляваше, ту пламваше отново. Явно в момента отново бяха в период на взаимна враждебност. Не знаех какво да мисля по въпроса — за пръв път ми се случваше двама от аспектите ми да развият романтични чувства един към друг.

Любопитен беше и фактът, че Джей Си беше напълно неспособен да уточни с думи желанието си да си представя Айви с различно тяло. Не обичаше да говори направо за факта, че е халюцинация. Ставаше му неприятно.

Сега той обхождаше помещението с поглед. Въпреки явните си недостатъци, Джей Си беше бдителен и много го биваше като телохранител. Правеха му впечатление неща, които аз не забелязвах. Може би беше хубаво, че е решил да се присъедини към нас.

— Какво? — попитах го. — Нещо не е наред ли?

— Просто го гони параноята — заяви Айви. — Помниш ли как реши, че пощальонът е терорист?

Джей Си спря да се оглежда и насочи вниманието си върху жената, седнала на три маси от нас. Бе тъмнокожа, носеше хубав костюм с панталон и се обърна към прозореца в мига, в който я забелязах. Навън обаче беше тъмно, а стъклото бе обърнато така, че отразяваше нашата част от салона. Може би продължаваше да ни наблюдава.

— Отивам да проверя — съобщи Джей Си и се отдалечи от масата ни.

— Стивън… — обади се Тобиас.

Обърнах се обратно към масата и видях как Силвия ме е зяпнала с широко отворени очи, хванала вилицата с отпуснати пръсти, сякаш беше забравила за нея.

Насилих се да се засмея.

— Извинявай! Разсеях се за момент.

— От какво?

— Нищо. Тъкмо казваше нещо за майка си…

— Какво те разсея?

— Един от аспектите — отговорих неохотно.

— От халюцинациите, искаш да кажеш.

— Да. Оставих го у дома. Дошъл е по собствено желание.

Силвия се втренчи неподвижно в чинията си.

— Много интересно. Разкажи ми повече.

Отново се опитваше да бъде любезна. Наведох се напред.

— Не е това, което си мислиш, Силвия. Аспектите ми са просто части от мен — като съдове, в които съхранявам знания за различни неща. Като… спомени, които се разхождат наоколо.

— Не ти се връзва — отбеляза Айви. — Дишането ѝ е учестено, стиснала е пръсти… Стив, тя знае за теб повече, отколкото смяташ. Не се държи, сякаш е шокирана, а сякаш са я пратили на среща с Джак Изкормвача и сега се опитва да не се паникьосва.

Кимнах.

— Няма защо да се безпокоиш — не бях ли казал това вече? — Всеки от аспектите ми ми помага по някакъв начин. Те…

— Ами онзи, който тъкмо пристигна? — попита Силвия, като вдигна глава и ме погледна в очите. — Онзи, който дойде, въпреки че не го очакваше?

— Излъжи — посъветва ме Тобиас.

— Излъжи — присъедини се и Айви. — Кажи, че е балерина или нещо подобно.

— Джей Си — казах аз вместо това, — е бивш Военноморски тюлен. Помага ми с тези неща.

— С кои неща?

— С охраната ми. Грижи се за безопасността ми в ситуации, в които е възможно да съм изложен на опасност.

— Заповядва ли ти да убиваш хора?

— Никога. Е, добре де, понякога … Но обикновено се шегува.

Айви изстена.

Силвия се изправи.

— Извини ме. Трябва да отида да се освежа.

— Разбира се.

Тя взе шала и чантата си и си тръгна.

— Ще се върне ли? — попитах Айви.

— Шегуваш ли се? Току-що ѝ обясни, че някакъв невидим мъж, който те подстрекава да убиваш хора, се е присъединил към нас против твоето желание.