Карън Ченс - Докосни мрака

— Без да закачате хората от града и невинните — казах аз и получих в отговор зловещо, колективно кимане… въздъхнах. — Окей, тогава останалите са ваши.

Веднага се издигна вихрен водовъртеж, подобно на снежна виелица около главата ми. Той беше толкова плътен, че за момент замъгли стаята и толкова наситен с ярост, че техните колективни ридания звучаха като товарен влак. След това за едно мигване те изчезнаха. Не се опитах да ги проследя със сетивата си, това беше нещо, което не исках да виждам.

Свалих ръцете си от ушите и видях, че Мирча ме гледа с предпазлив поглед. Въздъхнах. Не исках да водя този разговор, исках го по-малко, отколкото отново да се изправя пред Распутин. Но нямаше друг начин.

— Мисля, че успяхме — казах му. — Обясни ли нещата на Раду?

Той кимна бавно.

— Той се съгласи да трансформира Луис-Цезар и да го остави да се развива сам, както това се е случило. Раду ще избяга, но ще се въздържа от контакти, с който и да било, в продължение на век, докато дойде времето, в което го спасих от Бастилията. А дори и след това, той няма да се показва. Това достатъчно ли е?

Обмислих всичко това за около минута. Не беше перфектният план, но бе по-добър, отколкото да го заключим в някоя стая за три и половина века, така че не виждах друга алтернатива. А и някак си се съмнявах, че Мирча ще се съгласи с това.

— Да, би трябвало да е достатъчно, докато не създава нови вампири, докато дойде нашето настояще. По някакъв начин Распутин вече е създал нерегистрирани вампири и нямаме нужда от още един, който да прави това. О, и кажи на Раду за Франсоаз. Имам чувството, че някои от маговете могат да се опитат да компенсират загубите си с нея тази вечер.

Това, че Мирча не попита какво имам предвид, само показа колко близко до ръба е бил.

— Както кажеш.

Махнах наоколо.

— Колко от това можа да видиш?

— Много малко, но от това, че останахме живи, разбрах, че сме спечелили.

— Не точно. — Обясних му накратко ситуацията, включително и моето повишение. Когато той се върнал и открил, че Агнес е мъртва, се досетил за това. — Трябва да кажеш на Сената, че Распутин е избягал и че пророчицата е с него. Не знам дали тя все още има силата, която бе заела, но може и да е така.

Имайки предвид, че Мира се развихри точно след разговора ми с Пития, може би това бе добър облог. Може би това щеше да избледнее с времето, но не можех да бъда сигурна. Което ме оставяше с главния ми проблем. Когато тя се възстановеше от малката ми атака над нея, можеше да се опита да ми причини същото, което бе замислила за Луис-Цезар. Вероятностите бяха безкрайни — от това да ме убие като дете или да атакува родителите ми преди изобщо да бях планирана, за да бъде сигурна, че никога няма да се родя. Единственото добро нещо беше това, че през остатъка от живота си аз щях или да бъда в къщата крепост на Тони, която беше еквивалентът на вампирския Форт Нокс, или щях да се крия. Така че нямаше да бъда лесна мишена. Но нещо ми казваше, че Распутин обича предизвикателствата.

Мирча беше притихнал за един дълъг момент. Когато най-накрая заговори, звучеше толкова уморен, колкото се чувствах и аз.

— Ти можеш да им кажеш и сама.

Аз се усмихнах.

— Не, не мисля, че ще мога.

Той започна да казва нещо, но аз сложих пръст на устните ми. Поне за едно нещо бях сигурна.

— Няма да се върна отново, Мирча. И преди беше достатъчно лошо, но сега всеки ще се бори за мен. — Сенатът, двата кръга, може би Томас… не. Що за живот ще бъде това?

Той пое ръката ми с неговата и внимателно целуна пръстите ми. Очите му бяха уморени, но все още красиви, когато се срещнаха с моите. Блестящият, жълтеникавокафяв кехлибар напълно превзе синия цвят на Луис-Цезар. Имах чувството, че никога не съм виждала други такива смайващи или тъжни очи.

— Не можеш да бягаш винаги, Каси.

— Скрих се преди. Мога да го направя отново.

— Ти беше открита преди. — Той сграбчи ръката ми толкова силно, колкото можеше и за момент му позволих. Можеше да мине доста време, докато отново позная докосването на друг, още по-малко на някой, за когото ме беше грижа.

— Само от теб и Марлоу — казах му нежно. — Кажи му да си вземе отпуска. Той има нужда от такава, за да се възстанови от атаката. Вземи си и ти.

Мирча поклати глава, както и знаех, че ще направи. Дори сега нямаше да ме излъже. За вампир беше дяволски добър. Аз се протегнах и прокарах ръка през косата му, искайки това да бяха неговите тъмни, прави кичури, а не бронзовите къдрици на Французина. Някак си ми беше трудно да си представя, че никога отново няма да го докосна, че никога няма да го прегърна. Но цената беше прекалено висока. Имаше прекалено много пречки.