Карън Ченс - Докосни мрака

Аз я гледах. Някак си очаквах Пития да е по-… как да кажа… величествена.

— Какво правиш тук?

Агнес се засмя.

— Решавам проблеми, какво друго?

Тя се наведе, за да огледа разкривеното лице на жената, която се бе опитала да забие камата в мен. Аз помръднах, но гадателката — не, лицето все още бе намръщено, а ножът бе замръзнал на половината на пътя си.

— Прекарах 20 години да обучавам това момиче. Не можеш да разбереш това, когато я погледнеш, нали? 20 години и виж какво откривам. — Тя поклати глава. — Тук съм, защото тази каша е отчасти по моя вина. Аз избрах майка ти за мой чирак. Тренирах я почти десетилетие. Обичах я като собствена дъщеря. И когато тя се влюби в баща ти, аз й забраних, казвайки си, че й правя услуга. За Бога, та той беше член на вампирската мафия! Той не подхождаше на моето прекрасно творение.

— Не разбирам.

— Можех да я намеря! — Кристални сълзи заблестяха в големите сини очи на Агнес. — Казах си, че ако тя не се интересува от никого, че ако толкова лесно можеше да захвърли всичко, то тогава нямах нужда от нея. Можех да започна наново, да избера друг чирак, да създам нова блестяща звезда… само че, разбира се, не можех. Бях прекалено горда, за да допусна, че не моето настойничество направи Лизи такава, каквато беше, а нейният вроден талант. Не отидох след нея и този вампирски шеф на баща ти я уби, за да те вземе. — Тя покри лицето си и зарида.

Аз просто стоях там. Тя наистина ли очакваше да й съчувствам? Не исках да я наранявам, докато беше така рухнала и на смъртния си одър, но и не се чувствах особено утешаващо настроена. Аз просто кръстосах ръцете си и изчаках бурята да отмине.

— Ти не си от състрадателния тип хора, нали? — попита тя след минута, гледайки ме през пръстите си. Свали ръцете си и ме разгледа любопитно. Аз повдигнах рамене — като се има предвид къде съм израснала какво, по дяволите, очакваше тя? Въздъхна и се предаде. — Окей, сгреших. Жалко. Но сега трябва да поправим нещата. Не мога да те тренирам, защото нямаме време, но е очевидно, че не можем да позволим силата да премине в Мира. Тя или доброволно се е съгласила на това, или е била принудена. Ако е първото — тя е зло, ако е второто — тя е слаба. И в двата случая е вън от надбягването.

Аз погледнах дългия, остър нож в ръката на пророчицата и изражението в очите й. Залагах на доброволното й участие. Тя изглеждаше леко ядосана, за да бъде под някакъв умствен контрол. Започнах да симпатизирам на мнението на Мирча.

— Окей, добре. Тя е лоша пророчица. Искаш да я вземеш обратно със себе си и да й теглиш едно конско? Моля.

— Това не е част от плана.

Не бях в настроение да си играя на въпроси и отговори.

— Имаш ли нещо наум, защото аз съм доста заета.

Тя вдигна ръце.

— Разбира се, моля, извини ме, че бърборя. Но случаят е подходящ. Опитвах се да ти подскажа за церемонията. Внезапно получих лошо предчувствие.

— Каква церемония?

Тя ми хвърли поглед, в който нямаше и следа от предишната й закачливост.

— Силата те избра. Ти си тя. Ти си Пития. — Тя изгримасничи. — Поздравления и така нататък.

Реших, че жената е леко превъртяла.

— Не може да ми тръснеш това просто така! А ако не я искам?

Тя леко сви рамене.

— Какво имаш предвид?

Аз се втренчих в нея. Наглостта й беше невероятна.

— Забрави за това, жено. Избери друга пророчица.

Агнес постави малките си юмручета върху хълбоците си и се втренчи в мен.

— Колкото повече говоря с теб, толкова повече се убеждавам, че ти ще бъдеш най-добрата от нас или най-лошата. Ако имах друг избор, вярвай ми, щях да избера него. Но нямам. Силата иска да се прехвърли в теб. Приеми няколко съвета и улесни прехвърлянето. Колкото повече се бориш, толкова повече проблеми ще си създадеш.

— Как ли пък не. — Слава Богу, имах асо в ръкава си. — Твоята сила не може да премине в девственица. И технически аз все още съм чиста и недокосната.

Тя ме гледа около секунда, внезапно онемяла. След това избухна в смях. Най-накрая си пое въздух и издиша.

— Кой ти каза това? Не ми казвай, че си послушала маговете! Моля те!

— Чакай малко. Вампирите също вярват в това. Всъщност всеки го вярва.

Агнес поклати глава и се опита да прикрие усмивката си. Това не проработи и тя накрая се предаде.

— Господи, колко си наивна. Кой си мислиш, че им е казал това? Една от древните Питии била уморена от кодекса, който казвал, че жриците трябвало да бъдат „чисти и неопетнени“, да използвам твоята фраза. Така че тя казала на жреците от Делфи, че имала видение. Силата щяла да бъде много по-голяма, ако се прехвърлела в опитна жена. Те се хванали и тя си намерила любовник. Но всъщност няма никаква разлика. Или поне не и за получаването на силата.