Карън Ченс - Прегърни нощта

Сега нещата придобиха много по-голям смисъл.

— Ти искаш Мирча да прекъсне връзката ти.

— Когато това приключи, ние възнамеряваме все още да сме на печелившата страна — потвърди Сал, поглеждайки ме хитро. — Няма да умирам за мъж, който и двете презираме.

Чудесно. Вече имаше още една група от хора, които разчитат на мен, очаквайки по някакъв начин, като по чудо, да подредя нещата, както би трябвало. Реших, че, може би, е по-добре да бъда сама; така щеше да има по-малко разочаровани, по-малко неща щяха да се объркат.

— Ако съм толкова могъща, защо не мога да спра онези долу да се избият един друг?

Сал вдигна телефона и ми го подаде.

— Ако искаш да спрат да се бият, просто им го кажи.

— Просто така.

— Точно така.

Погледнах я глупаво, но тя стоеше срещу мен и дъвчеше дъвката си, така че взех телефона и казах, че искам да говоря с Казанова. Отговориха ми, че той е доста зает в момента. Казах, че наистина ще оценя, ако той ми отдели време. Попитаха ме, дали искам да оставя съобщение. Сал грабна телефона от ръката ми с презрение.

— Замъкни си задника там и му кажи, че Пития иска да говори с него — просъска тя.

Толкова относно моята дегизировка. Ако Кръгът досега не знаеше къде съм, то те със сигурност щяха да научат много скоро.

— Имаш ли някаква идея какво направи току-що? — попитах аз, докато усещах как мигрената ми се завръща.

Сал ме хвана за ръката.

— Ти си Пития. Започни да се държиш като такава!

Въздържах се да разтрия ръката си, която вече ме болеше, и се втренчих в нея. Тя отвърна на погледа ми. Казанова се появи на телефона, като звучеше леко задъхан.

— Какво?

— Свършихте ли? — попитах го. — Защото може и да съм луда, но мога да се закълна, че ние сме тук, защото твоят господар е на път да изгуби ума си и да принуди Консула да го убие, а не искам и да си помислям какво ще стане с вас двамата, ако това се случи.

Алфонс сграбчи телефона, не че имаше нужда от него — слухът на вампирите бе толкова добър, че нямаше телефонно обаждане, което да остане тайно.

— Какъв е планът? Ще го измъкнем ли?

— Това е добра идея — съгласих се аз.

— Рейф каза, че си видяла господаря преди няколко дни. Ако си се промъкнала тогава там, защо се нуждаеш от нас?

— Защото защитните заклинания със сигурност са засекли тази малка визита! — казах нетърпеливо. — Те очакват да опитам отново. А последният път, когато измъкнах някой от контрола на Консула, тя използва нулева бомба, за да ме хване!

— Чух за това! Въпреки че не повярвах особено.

— О, нулевата бомба съществува — уверих го аз. — А Консулът има доста от тях.

Аз ги бях видяла с очите си и въпреки че се съмнявах, че тя отново ще иска да използва срещу мен нещо толкова скъпо, оставаше фактът, че я бях накарала да изглежда доста глупаво. Това не беше преднамерено, но обикновено вампирите рядко се интересуваха от такива дреболии. А да накърнявам репутацията на някой, който частично управляваше благодарение на страха, който вдъхваше, не беше особено добра идея.

— Имах предвид, че не повярвах, че си успяла да се справиш с бомбата — поясни Алфонс.

Нито пък аз. Не мислех, че ще е особено благоразумно да обяснявам колко много дължах на късмета си. В свят, в който репутацията бе най-важното нещо, което притежаваш, не можех да си позволя да я накърня по какъвто и да е начин. Алфонс си ме спомняше като малката, дресирана ясновидка на Тони, а това никога нямаше да го убеди да направи, каквото и да е било. Много по-добре щеше да бъде да мисли за мен като за някой, който бе достатъчно смел или луд, за да се изправи срещу Консула.

За щастие и двамата, Алфонс и Казанова, имаха нужда от мен, за да са сигурни, че Мирча ще остане жив и в добро здраве. Докато проклятието не беше вдигнато, можех да им вярвам. Вероятно.

— Мисля, че знам как можем да го направим — казах.

Казанова издаде някакъв неразбираем звук изотзад. Помислих си, че някой се опитва да го удуши, но явно не беше така, тъй като изведнъж той заговори.

— Добре. Ти си луда. Това обяснява много.

— Луда и гаджето на шефа — напомних му сладко. Вероятно беше добре, че не говорех испански.

За щастие в този момент Сал ни напомни, че вече е почти ден и че Консулът може да ни види. Зората не притесняваше главата на Сената, тъй като тя отдавна не се влияеше от цикъла на слънцето, но същото не можеше да се каже за Алфонс и хората му. Така че имах цял ден на разположение, за да открия, дали планът ми ще проработи. И тъй като така и така бях объркала тотално съня си, реших да го използвам за други цели.