Карън Ченс - Прегърни нощта

Тя бе облечена страхотно. Белите й копринени панталони се увиваха около нея така, сякаш обичаха всеки инч от тялото й, а блузата й от ламе бе толкова красива, че бе много повече от риза. Нейната медено руса коса бе придърпана назад в конска опашка, а гримът й бе безупречен. Тя погледна смачканата ми тениска и джинси и косата ми, която приличаше на гнездо за плъхове.

— Трябва да се стегнеш момиче. Сега си с лорд Мирча — информира ме тя с благоговение.

Реших, че ще бъде грешка да се опитам да обясня връзката си с Мирча, тъй като дори не бях сигурна каква е.

— Е и?

— Ти представляваш фамилията. А това? — Един презрителен жест разкри пълната липса на шивашка елегантност в облеклото ми. — Това е абсолютно неуместно.

— Моля?

— Не можеш да се разхождаш наоколо и да изглеждаш по този начин — каза Сал отчетливо, сякаш си мислеше, че малко бавно загрявам. Нейният приятел, който се залюля върху един от полилеите, се пусна върху едно от момчетата на Казанова, който пък налагаше вампира, чието име не знаех.

— Честно казано, не ви очаквах тази нощ — казах аз в своя защита. — Без да споменавам и това, че съм под прикритие.

— Като каква? Някоя бездомница?

Трябваше да си спомня: Мирча бе един от малкото вампири, които не отдаваха такова значение на облеклото. Повечето вярваха в една стара поговорка, която казваше, че ако ги имаш, по-добре ги покажи и това ще си струва. Алфонс бе един ентусиаст, който си мислеше, че колкото повече се забърква в неприятности, толкова по-малко щеше да се набива на очи с облеклото си. Тази вечер той носеше безупречен костюм, който си бе ушил в Ню Йорк за три или четири хиляди долара и който можеше да накара всяка една рап звезда да ревнува. Може би поне трябваше да се среша, казах си аз най-накрая.

Казанова се появи отново, залитайки, от залата, сграбчи едно питие от подноса, който Сал бе сложила на края на дивана и го гаврътна, преди да прати подноса към врата на Алфонс. Алфонс се дръпна в последната минута и той щеше да удари Дейно, която обаче го хвана като фризби и го запрати обратно. Сал го хвана във въздуха и преди да го постави отново на дивана, сложи празната си чаша върху него.

— Имаш нужда от по-добър изглед — каза тя замислено.

— Какво?

— Личност.

Премигнах. Беше объркващо да чуеш думи като „личност“ да излизат от устата на Сал. Никога не я бях познавала особено добре, докато бяхме при Тони — в повечето случаи тя се мъкнеше все след Алфонс, облечена в нещо късо, стегнато и оскъдно и създавайки дяволско добро впечатление на глупава блондинка. Всъщност до тази секунда аз си мислех, че тя е глупава блондинка.

— Вземи мен, например. Аз съм бивше салонно момиче и гадже на гангстер. Мислиш ли, че някой ще ме приеме насериозно, ако се появя с Диор?

— Може би, Гълтиер — предположих аз, отдръпвайки краката си от пътя на един вампир, който се носеше по лице върху килима, преди да изчезне под кушетката. Когато той не изпълзя отново веднага, аз се наведох да проверя какво става и една ръка се уви около гърлото ми.

Сал заби едно от токчетата си в ръката му и той внезапно ме пусна. Погледнах отблизо обувките й и установих, че това, което се наричаше стилето токчета, в нейния случай беше доста меко казано. Нещото бе направено от метал — подсилена стомана, доколкото виждах — и беше остро като нож.

— Трябва да играеш според собствените си сили — каза тя, докато аз се опитвах тайничко да разтрия гърлото си. — Аз съм здрава жена и всеки го знае, така че се обличам като такава. Но в твоя случай — тя ме огледа бързо — ти никога няма да изглеждаш толкова яка.

— Мога да бъда такава — казах, жегната.

— Точно така. — Сал направи балон с дъвката си. — С тези тънички ръчички. Мисля си, че трябва да заложим повече на елегантността, за да подхождаш на Мирча.

— Но Мирча не…

— Не мислиш ли, че това го прави толкова необикновен? Той казва: „аз съм толкова силен, няма нужда да се обличам заради някакви задници“. Но дори тогава той не носи такова странно средновековно лайно като някои други и винаги изглежда добре.

— Имам по-важни неща, за които да се тревожа, отколкото…

— Няма нищо по-важно от твоя имидж — каза ми Сал равно. — Трябва да впечатляваш и да създаваш респект или ще се биеш през цялото време. Ако не изглеждаш важна, всеки ще смята, че ще си лесна плячка. Тогава ние ще трябва да те защитаваме заради шефа и накрая много хора ще умрат. Само защото ти не искаш да си сложиш малко грим.