Карън Ченс - Прегърни нощта

— Не знам. — Казанова видя изражението ми. — Това е истината! Не знам и не искам да знам! Последното нещо, от което имам нужда, е някои хора да решат, че се бъркам в техните работи!

— Розиер уби Салех! — казах аз, опитвайки се да сглобя парчетата пъзел. — И когато се втурна след мен, той каза, че е, защото аз съм говорила с него! Но единственото нещо, което аз и Салех обсъждахме…

— Не ми казвай!

Казанова се отдръпна с панически поглед и попадна точно в полезрението на опасните същества, които току-що бяха влезли в салона. Те бяха толкова тихи, че дори не ги бях чула. Предположих, че Казанова щеше да ги е чул при други обстоятелства, но той не бе в най-доброто си състояние. Това съвсем стана истина, когато се обърна и застана пред самодоволно усмихнатото лице на Алфонс.

Той буквално изръмжа и охраната на казиното, която проследяваше група спретнато облечени вампири, се приближи малко повече.

— Аз ги поканих! — казах преди нещата да бяха загрубели.

— Сега вече ме разби! — Казанова ми хвърли злобен поглед.

И честно казано, май наистина попрекалих малко. Но бях доста заета.

— Те са тук, за да ми помогнат с нещо, а не за да се бият — казах. Улових погледа на Алфонс, което не беше трудно, дори и с Казанова на пътя, тъй като той беше седем стъпки висок. — Нали така?

— Точно така — съгласи се той равно, удряйки приятелски Казанова по рамото, което със сигурност причини болка на инкубуса. — Дойдох, за да видя състезанието с мотори в Мираж.

— Ти си на моя територия!

Алфонс се ухили мързеливо.

— Няма вече територии или не си чул? Сенатът ги премахна, за да се справи със семейните вражди.

Той се захили така, сякаш това бе най-голямата шега, която някога бе чувал.

— Той обича мотоциклети — напомних на Казанова бързо. — Ти знаеш това!

Това беше истина. Освен фотографии, вампирски филми и неща за убиване, Алфонс обичаше големи, шумни мотори, които изхвърляха черен дим и давеха всеки, който имаше нещастието да се намира зад тях. За студенокръвен убиец, той бе учудващо всестранно развит. Той беше също така изключително добър в това да влиза под кожата на Казанова. И не трябваше да полага особени усилия за това. Бях останал с убеждението, че това имаше нещо общо с факта, че Алфонс бе заел мястото на Казанова като втори след Тони преди няколко години. Нямах ни най-малка представа, дали това бе чисто бизнес решение или бе на личностна основа, но нямаше и съмнение, че инкубусът беше обиден. А това, че Алфонс се бе появил на неговите стълби, без ни най-малко да се разкайва, изобщо не помагаше.

— А ако аз и моята дама искаме да поиграем малко хазарт, кой ще ни спре?

Петима огромни гардове от охраната направиха крачка напред. Втурнах се да застана между тях и групата на Алфонс, която се състоеше от него, Сал и трима вампири, които си спомнях от Тони и един, който не познавах. Наистина не исках да бъда отговорна за една териториална война. Но Сал ме хвана за китката по-бързо, отколкото можех да мигна и ме издърпа от пътя.

— Остави ги да се оправят сега сами или по-късно ще стане още по-лошо — каза тя, докато двете групи се приближаваха една към друга. Алфонс вдигна един стоящ пепелник, който бе толкова голям, колкото един малък кош за боклук и го размаха като стик. Черният пясък, върху който бе изрисуван знака на Данте, се разлетя навсякъде преди пепелникът да удари Казанова в корема. Той полетя назад към Енио, като я събори от стола.

— Не ти ли пука, че ще се избият? — попитах, когато Енио скочи и се заозърта наоколо и хвърли слотмашината право към Алфонс. Сал ме дръпна няколко крачки назад до място, където имаше една малка пейка в близост до една изрисувана стъклена врата, която водеше към фоайето. Тя запали цигара, многобройните й пръстени улавяха светлината по-добре в сравнение с покритите с паяжини полилеи над нашите глави.

— Те са си поставили граници — каза тя, като вдигна рамене.

— Не за това ви доведох тук!

— Скъпа, това щеше да се случи рано или късно. По-добре да е сега, когато те все още имат нужда един от друг.

Казанова подскочи и се приземи върху гърба на Алфонс и започна да го души с една пластична корда.

— Не ми изглежда така, сякаш използват юмруци.

— Спокойно. Те няма да успеят да се убият един друг, при положение че животът на Мирча е заложен на карта. Това е просто един спор — остави ги да го преодолеят и след това ще говорим.

Очевидно Казанова бе взел кордата на Енио и сега тя си я искаше обратно. Или поне смятах, че това е причината, поради която тя го откъсна от гърба на Алфонс и го хвърли през стъклената врата. Сал поръча напитки на сервитьора, който бързаше да се отдръпне от пътя на битката.