Карън Ченс - Прегърни нощта

— Никой не те молил…

Той насочи обвиняващ пръст към мен.

— Писна ми, чу ли ме? Ти и твоите странни приятели, които окупирате нещата ми, разрушавайки казиното ми, привличайки вниманието на лорд Розиер…

— Кой?

— Със или без заповеди, аз бях дотук!

Аз го сграбчих, когато той се опита да скочи, което нямаше никакъв ефект, с изключение на това, че Франсоаз реши да се намеси.

— О, прекрасно! — каза Казанова яростно. — Нападение в собственото ми казино! Какво следва? Да ме завържеш?

— Да, сигурна съм, че мразиш това — казах аз горчиво. — Спри с театъра. Приткин изчезна някъде, а аз се нуждая от отговори. Или ми ги дай, или ме изхвърли.

Казанова изсумтя.

— Точно така! Смятам да изгоня гаджето на боса!

— Не съм гаджето на боса!

— Аха. Моите спомени са коренно различни. Последното, което чух от самия мъж, бе да ти осигуря всяка възможна подкрепа, защото ти си — как точно се изрази? — а, да, много ценна за него. — Казанова изглеждаше леко отвратен. — Разбира се, това беше преди ти да започнеш да се натискаш с мага в центъра на бара!

— Това не беше той!

— Ти знаеш това и аз знам това. Но дали Мирча го знае? Защото той наистина не го понесе добре.

— Не знам нищо — казах му аз ядосано. — Но ще разбера.

— Не и от мен — каза Казанова меко.

Франсоаз започна някакво заклинание и той пребледня.

— Спри това! Все още не съм получил сметката за последното бедствие, което се развихри!

— Тогава говори! Кой ме нападна? И защо?

— Вече ти казах! И предпочитам да не споменавам отново името му; това може да привлече вниманието му. — Казанова видимо потрепери. — Това, че изчадието му вече беше тук, само по себе си е достатъчно лошо.

— Ти шегуваш ли се? — Единствената група, за която можех да се сетя, че не ме иска мъртва, бяха именно демоните и то главно, защото не познавах никой от тях. Или поне не и до днес, ако не се броят инкубусите. А и смъртта и разрушението не бяха точно типични за тях.

Или поне си мислех така.

— Има няколко неща, за които не се шегувам, миличка, и това е едно от тях.

— Искаш да ми кажеш, че бащата на Приткин е някакъв вид демон?

Казанова пребледня.

— Не някакъв си демон. Той е този, който ни управлява.

— Значи този Розиер е какъв? Някакъв вид лорд?

— Не използвай това име?

Били Джо го беше казал, а и аз бях чул от устата на Приткин подобно признание, но все още ми бе трудно да повярвам.

— Но Приткин мрази демоните, той ги преследва от години, той е фанатичен относно това…

— Не го казвай.

— Но ако той е наполовина демон, тогава…

— Не знам. Или по-скоро те си имат свои причини; всеки знае това. Твоят маг се отличава с това, че той е единственият смъртен, който някога е бил изхвърлян от Ада, но не знам повече подробности. Не се меся в политиката на Висшия Съвет; имам си моите проблеми, повечето от които се въртят около теб!

Игнорирах очевидния опит на Казанова да смени темата.

— Не схващам! Как Приткин може да е наполовина инкубус? — Боднах го с пръст по ръката. — Практически ти си безтелесен.

— Имам приемник…

— Точно това има предвид. Ти имаш нужда от приемник. — Махнах с ръка към тялото му, което изглеждаше елегантно, както обикновено в ленения си костюм и оранжевата си копринена вратовръзка. Казанова повдигна едната си вежда. — За да се храниш, нали така? А това не прави ли приемникът баща на всички деца, а не теб?

Казанова въздъхна тежко, тъй като му беше безкрайно трудно да понася повече моята глупост. Но най-накрая отговори.

— Този, който управлява нашия двор, е достатъчно могъщ, за да може да приеме човешка форма, когато пожелае, вместо да си намира приемник и затова той е единственият сред нас, който има потомство. — Той направи гримаса. — Като имам предвид резултата, не можа да се каже, че му завиждам.

— Имаш предвид, че Приткин е единствен по рода си?

— Има множество демонски раси и много от тях са телесни през цялото време — каза Казанова сърдито. — Не може да се каже, че полудемонските деца са често срещани, но въпреки това съществуват. И повечето от тях не са разрушителни маниаци.

— Но няма друг инкубус, нали?

— Експериментът не беше особено успешен — каза той сухо.

— Добре, но нищо от това не обяснява защо Роз… — Казанова се стресна. — Защо този демон ме атакува. Той просто подгони Приткин, когато се опита да ме защити.

— Да те защити? Това е все едно да изпратиш Панчо Вила да защитава Че Гевара от проблеми!

— Мислиш ли…