Карън Ченс - Прегърни нощта

Ник удържаше крепостта, когато влязох в стаята за изследвания. Той бе заровил носа си в една огромна, прашна, стара книга, но бе доволен, че го прекъснах.

— Няма и дума за твоя приятел Тами — започна той, преди да отворя уста. — Въпреки че вече нямам същата степен на достъп, както преди, тъй като съм беглец.

Леко се намръщих.

— Да. Съжалявам за това.

Някой трябваше да го предупреди, че имам този ефект върху маговете.

— Това щеше да се случи рано или късно. Системата е остаряла, но Консулът отказва да види това.

— В този случай обаче си мисля, че те са просто една банда задници, които искат да заграбят властта.

— Това, също — каза Ник сухо, затваряйки книгата. Върху корицата й имаше познат символ, сребърни везни, които блестяха на фона на износената зелена кожа.

— Ороборосите — казах аз и веднага съжалих, когато видях как лицето му светна от фанатична радост, сякаш бе открил сродна душа.

— Не знаех, че се интересуваш от магическа история, Каси.

Това не беше така, преди да се сблъскам с Кодекса. Сега просто нямах голям избор.

— Това е символът на вечността, нали?

Той кимна ентусиазирано.

— Това е една от интерпретациите. Змията — или драконът в някои описания — яде собствената си опашка, която съдържа живота й и осигурява вечния цикъл на обновяване. — Той прелисти заглавната страница на книгата, почти прозрачен лист, върху който бе изобразена рисунката от корицата, изрисувана с ярки скъпоценни тонове. — Този е копиран от Египетски амулет, който датира от 1500 г. пр.н.е., но е известен на финикийците, гърците, китайците и скандинавците… това е основният първообраз. Едва ли има култура, която да не го познава под някаква форма!

— Колко интересно. — И така си беше. Но аз нямах време за урок по магическа история. — Виждал ли си Приткин днес?

Но беше прекалено късно; Ник вече се бе заровил в друга книга.

— Освен това този символ е един от най-старите защитни знаци в света, вероятно най-старият. Да не говорим колко често се среща. Ацтеките вярват, че в рая живее гигантско влечуго, което ще защитава Земята до края на вековете. Египтяните имат подобен мит. И двете култури вярват, че ако защитата на ороборусите се провали, времето на човека ще свърши.

— Ник? — Аз изчаках, докато той не вдигна поглед. Върху носа му имаше петно от прах. — Един раздразнен блондин, който има нужда от подстригване?

— Джон? О, ами той е някъде тук. — Той махна с едната ръка, а с другата отвори нова книга.

Аз я измъкнах от ръката му.

— Това ли изучаваш тук?

Тук имаше ужасно много книги, свързани с хобито на Ник и нито една, свързана с проклятието.

Той видя изражението ми и побърза да обясни.

— Не, не. Или по-скоро да, но това е свързано с нашето изследване.

— Така ли?

— Да, да. Виждаш ли това? — Той посочи към група символи, изобразени на заглавната страница, изрисувани със сребро и заобикалящи ороборуса. — Ephesia Grammata — каза той гордо, сякаш това обясняваше всичко.

— И това е?

— Извинявай. Ефезиански букви. Те се изобразяват за защита. Често си ги виждала върху амулети, свързани със символа на ороборуса. Говори се, че те са изписани от самия Соломон. — Той отгърна на една рисунка, където змията заобикаляше един мъж върху гърба на кон с дълго копие. — Това е той, който атакува злото — добави Ник, като посочи фигурата в центъра на кръга. — И отново се виждат ефезианските букви.

— Но какво са те?

Ник премигна за момент късогледо срещу мен през очилата си.

— Никога ли не си чувала за тях?

— Защо да те разпитвам, ако бях?

— Просто… те са известни. Дори за нормалните. — Той беше леко раздразнен от моето невежество. Скръстих ръце и се втренчих в него. — Говори се, че те са инкрустирани върху статуята на Артемида в Ефес, центърът на култа към нея в древността — обясни той. — Обикновено тя се асоциира със защитната магия и се счита, че тези думи са едни от най-могъщите voces magicae в света.

— Магически думи — преведох. — А какво значат?

— Ето това е проблемът. — Ник ме погледна гордо, сякаш най-накрая бях казала нещо умно. — Никой не знае.

— Какво имаш предвид с това „никой не знае“? Защо да се използват думи, ако не знаеш какво значат?

Ник сви рамене.

— Думите имат сила, а някои — повече от други.

— И досега никой не се е досетил за значението им?

— О, ние знаем какво значат отделните думи — каза той, като звучеше леко покровителствено. — Първата, askion, се превежда грубо като „този, който няма сянка“, вероятно се отнася за боговете. Проблемът е, че всяка дума е само мнемонична помощ, която засилва паметта относно целия ред текст.