Карън Ченс - Прегърни нощта

— Ороборът — каза Приткин, заставайки зад мен.

— Какво?

— Древен символ за възстановяване и вечност.

— Подобно на кръста?

— По-стар. — Той освети още няколко. — Парижките вещици явно са създали свои собствени катакомби, вероятно по време на Инквизицията. Вещиците и вълшебниците понякога са били разкривани, а телата им са били осакатявани или изгаряни. Това е един от начините да се предотврати това.

— Искаш да кажеш, че това е магьосническо гробище?

— Вероятно. Варовиковите гробове са измислени от римляните. Те са били там векове преди Парижките власти да решат да ги използват. Вероятно първоначалната идея е на магическото общество. — Отгоре, от стълбата се изсипа внезапно дъжд от камъни и чакъл. Звучеше така, сякаш нашите преследвачи не се бяха отказали.

— Можеш ли да ни пренесеш оттук? — попита той.

Новото ми положение имаше повече недостатъци, отколкото можех да изброя, но имаше и няколко предимства. Или поне едно такова. Силата, която получаваш с длъжността на Пития, ти позволява да преместиш себе си и една от заобикалящите те личности някъде в пространството и времето. Беше доста полезно оръжие и за в момента единственото ми такова. Но си имаше и своите ограничения.

— Не можем да се пренесем, освен ако не знам къде отиваме.

— Преди си се пренасяла във времето, без да знаеш къде отиваш!

— Това е различно!

Имаше внезапен поток и едно заклинание се разби в пода зад нас, предизвиквайки буря от яростна бяла светлина. Тя удари черепите, в резултат на което те се разтрошиха и парченца от тях се разлетяха във всички посоки, след което отскочиха от отсрещната стена, предизвиквайки дъжд от каменни фрагменти във всички посоки подобно на летящи кинжали. Приткин ме защити от най-лошото от взрива, след което сграбчи ръката ми и ме повлече надолу по коридора.

И тъй като не виждах рикошети, предположих, че той все още може да види нещо, но за мен беше безсмислено втурване в нищото. Той изгаси светлината и аз предположих, че това е вероятно, за да затрудни нашите преследвачи да ни проследят, но без нея тунелите бяха толкова тъмни, че не можех да кажа дали очите ми са отворени или не.

— Колко различно? — попита той.

— Силата ми позволява да видя други времена, отминали места. Но не и настоящето — обясних аз, потрепервайки. Остатъчните образи от взрива предизвикваха червеникави сенки пред очите ми и аз продължавах да си мисля, че съм зациклила. — Ако искам да направя пространствен скок тук и сега, трябва да мога да визуализирам къде искам да отида.

А криволичещата линия върху картата дори не беше близо до това. Коридорът внезапно се стесни дотолкова, че беше невъзможно да се движим рамо до рамо. Приткин тръгна пръв, дърпайки ме напред в нещо подобно на бяг. Беше горещо, въздухът бе задушен, а земята под краката ни не беше никак равна. Скоро стана очевидно защо някой би скрил съкровище тук; без ясна посока можеше да се скиташ наоколо месеци наред и никога да не откриеш нищо.

Приткин спря толкова внезапно, че се блъснах в него. Той разтвори картата върху стената и ми подаде фенера. Светнах го и видях много по-малко подредена сцена, отколкото преди малко: костите бяха паднали от стените и постилаха пода, а в някои случаи бяха струпани на купчини без никакъв ред. За разлика от онези в главния коридор, тези изглеждаха така, сякаш бяха разхвърляни наоколо. Обикновено не съм сантиментална относно смъртта — бях се сблъсквала прекалено много с нея — но въпреки всичко това изглеждаше грешно. Приятели и врагове, родители и деца, всички те хвърлени по този начин, без нищо, което да разкаже за тяхната история, дата на смъртта или дори име.

— Би било от помощ, ако насочиш светлината към картата — заяви Приткин саркастично. Направих, каквото искаше и светлината освети лицето му. Изражението му не беше успокоително. — Твоите духове тук ли са? — попита.

— Не те не могат да ни последват извън границите на гробището. — А аз усещах, че ги бяхме напуснали преди малко.

— А други няма ли?

— Защо искаш да знаеш?

— Защото тази карта няма никакъв смисъл! Някои наставления може да са ни от полза!

Поклатих глава.

— Тези тела са размествани. Мисля, че те са донесени тук от техните оригинални гробове.

— И това означава?

— Че техните духове може да останали назад.

Да не споменавам, че ако тук бяха заровени магьосници, те изобщо не оставяха призраци след себе си. Свръхестествените същества просто не можеха, доколкото знаех.