Карън Ченс - Прегърни нощта

— Трябва да поспиш малко — чух се да казвам. — Изглеждаш като парцал.

— А кой ще се оправя с това?

— Ник и аз. — Приткин ми хвърли такъв поглед, че настръхнах. — Не съм обучен изследовател, но трябва да има нещо, което да направя.

— Да, можеш да ми донесеш малко проклето кафе!

Казах си, че дори да метнех нещо по главата му, колкото и да си го бе заслужил, това никак нямаше да помогне. Той така или иначе щеше да се дръпне.

— Вампирите са чули слух, че Кодексът се намира в ръцете на Тъмните магове.

— Колко полезно. Кога ти каза това Мирча, преди или след като почти те пресуши?

— Рейф ми каза.

— Добре е да знам, че поддържаш добри връзки със семейството.

— Какъв ти е проблемът?

Приткин ме игнорира.

— Мога ли да предположа, че Рейф също така има и адрес?

— Не, но ти трябва да имаш някаква идея…

— Тъмните магове никога не остават дълго време на едно място. Ако намирането им беше лесно, щяхме да сме ги унищожили досега!

— Трябва да има слухове!

— Винаги има. И когато Корпусът чуе за тях, изпраща отряд, но тъмните винаги са се изнесли преди много време — и често ни оставят по някоя отвратителна изненада.

Корпусът бе официалното название на военните магове, които бяха действащата ръка на Сребърния кръг, които определено бяха доста по-фанатични относно работата си, отколкото човешката полиция. На тях им бе разрешено да убиват и те стриктно го правеха. Не исках да си имам вземане-даване с никоя група, която правеше Корпусът да изглежда смешен. Но ако притежаваха Кодекса, нямаше да имам особено голям избор. — Няма да ги откриеш в прашните стари книги — изтъкнах аз. — Какво правиш там долу?

Пиксито прелисти страница на един от огромните томове. Тя трябваше да застопори здраво краката си и да използва и двете си ръце, за да направи това.

— Бихме ти обяснили — изрече задъхано тя — но се изискват думи, които се състоят от повече от една сричка.

— Опитваме се да намерим друго решение на твоето проклятие — обясни Приткин.

— Като правите какво?

— Опитваме се да създадем заклинание, което да го развали.

Той дори не ме погледна, когато изрече това, а вече сканираше друг архаичен пасаж.

Напомних си, че Приткин е приятел. Беше по-лесно да мисля за него по този начин, вместо непрекъснато да се разстройвах заради това, че не можех да го убия.

— Вече знаем къде е контразаклинанието. В Кодекса!

— Заклинанието е дублирано, ако си спомняш това — каза Приткин рязко.

— Тогава ще го омагьосаме за втори път!

— Маговете не действат така. Спомняш ли си какво се случи, когато се върна назад във времето и срещна Мирча, който все още не носеше проклятието?

— То прескочи от мен на него — казах аз нетърпеливо. Приткин нямаше нужда да пита, при положение че по онова време беше там.

— То се удвои и се създаде обратна връзка, която притежаваш сега.

— Да, но с контразаклинанието…

— Ти реагираш така, сякаш все още има две различни заклинания, но фактът е, че те са налице! — просъска той.

— Не разбирам.

Запазих тембъра си, защото много рядко се случваше Приткин да говори за това, а аз исках отговори.

— Заклинанието е създадено така, че да се приспособява. Това е неговата главна сила, но приспособимостта му го прави също така и нестабилно. Често то се променя от оригиналното заклинание в нещо съвсем ново с течение на времето, адаптирайки се да посреща нуждите, или поне това, което схваща като нужди, на своя заклинател.

— Звучиш така, сякаш то може да мисли.

— Не повече, отколкото една компютърна програма. Но подобно на усъвършенстваните програми, то се адаптира към новата входяща информация.

— Като какво?

Зелените очи на Приткин срещнаха студено моите.

— Заклинанието, само по себе си, е логическо. Това, което неговият създател е пропуснал да вземе предвид, е, че повечето хора не са. Те често са объркани относно това какво точно искат наистина, а заклинанието не може да направи разлика между скритите мисли, подсъзнателните желания и да признае някои от тях.

— Какво искаш да кажеш? Че съм затворена в това нещо, защото така искам?

— Не сега, може би, но…

— Не искам Мирча да умре!

— Да, но това не е смисълът на заклинанието, нали? То е създадено, за да свърже двама човека.

Гледах го ужасена. Затова ли заклинанието в миналото скочи от мен върху Мирча, защото тайно съм го искала? Ако бях по-малко привлекателна за него или се контролирах повече, можеше ли да се избегне всичко това? — А и освен това то не е наблюдавано повече от век и без съмнение се е разраснало и променило малко. — Продължи Приткин неумолимо. — Много е вероятно да търсиш контразаклинание на нещо, което вече не съществува.