Карън Ченс - Прегърни нощта

Гледах го, усещайки как паниката засядаше в гърлото ми, горчива и тъмна. Това, че Тони бе контролирал по-голямата част от живота ми, ме бе научило да не се опитвам контролирам това, което ме заобикаля; вместо това контролирах единственото нещо, което можех: себе си. Идеята да загубя и малкото свобода, която имах, ме ужасяваше повече, отколкото можех да си представя.

— Казваш ми, че контразаклинанието няма да проработи.

— Ти промени параметрите на проклятието, когато го умножи — повтори Приткин. — То може да се е превърнало в нещо, с което контразаклинанието да не може да се справи. А ако е така, намирането на Кодекса изобщо не е добра идея.

За един дълъг момент останах безмълвна, просто гледах в тези ясни зелени очи, които срещаха моите, без да мигнат. Това, което той казваше, звучеше ужасно правдоподобно, но как можех да знам, че казва истината? Как можех да съм сигурна, че това не бе опит, който да ме принуди да спра да търся нещо, което той не искаше да бъде намерено? Беше ми трудно да му вярвам, когато един друг авторитет ми беше казал точно обратното, уверявайки ме, че Кодексът ще поправи всичко и че ще мога да изпълнявам дълга си.

— Не добре? — Пиксито се появи пред мен, малкото й личице беше посиняло. — Това ще те предпази моят крал да не те убие!

Образът на Дърмъс от „Алиса в страната на чудесата“ внезапно ми се яви. Гледах чайника с копнеж, чудейки се дали ще работи. Може би, ако натиснех.

— Не съм забравила нашата сделка — казах й аз кратко. — И не реагирам добре на заплахи!

— А аз не ги отправям! Ти направи сделка с него, човеко. Не искаш да разбереш какво ще стане, ако я нарушиш!

Погледнах Приткин, който беше странно притихнал, само за да видя, че той се беше върнал към работата си. Очевидно вероятността за моята възможна смърт от ръцете на феите не беше достатъчна, за да задържи вниманието му. Ударих с ръка плота на масата и го видях как скочи.

— Консулът вече притежава всеки магически авторитет относно книгата и те работят здраво, за да открият нещо! Защо си мислиш, че ще имаш повече късмет?

— Защото трябва!

— Това не е отговор! — Той само ме погледна. — По дяволите, Приткин, сега съм Пития! Не мога да си върша работата, ако продължаваш ти да решаваш какво трябва и не трябва да знам!

— Ако си Пития, тогава действай като такава!

— Опитвам се. И не мисля, че натрапниците ще се въртят наоколо, докато съдбата ме срита в задника! Искам да направя нещо!

Масивният том, който той изучаваше, внезапно изхвърча и се удари с трясък във вратата, оставяйки ронлива синя следа на мястото, където се удари. Преди да мога да изкоментирам колко детски бе този жест, врата се отвори и вътре се показа една червеникава глава. Ник изглеждаше така, сякаш си мислеше, че ще е на по-сигурно място на свободния-за-всички горен етаж.

Той предпазливо пристъпи вътре, бутайки количка от рум сервиза и заобикаляйки хвърлената книга.

— Всичко приключи. Но там трябва да има няколко хиляди от тях. Гласът му бе почти почтителен.

— Какво го е причинило? — попита Приткин.

— Най-доброто предположение на Августин бе, че някой от неговите конкуренти се е опитал да провали парада му.

Трепнах при тази игра на думи, но Приткин изглеждаше само още по-суров. — Трябва да е нещо повече от това, при положение че Корпусът е на прага на войната.

— Какво нещо? — попитах.

— Маговете, които имат собствена вендета, са решили да вземат нещата в свои ръце — поясни Ник.

— Корпусът не може едновременно да води война и да бъде полиция за всеки маг, който е недоволен и те го знаят — довърши Приткин намръщено. — И какво е това?

— Обяд. Срещнах един сервитьор с количка по обратния си път. — Ник започна да разпределя сандвичите, плодовете и бисквитите. — Искаш ли нещо, Каси? Има много.

— Не съм гладна.

— Ще яде — каза Приткин кратко.

— Казах…

— Ако умреш от глад, това ще разруши професионалната ми репутация.

— Ядох доста.

— Другото ще е да те удуша в неразбираемо раздразнение.

— Ще взема сандвич — казах на Ник — без месо.

Той се приближи с една добре изглеждаща яйчена салата, която бе придружена от кутия ябълков сок. Погледнах го замислено. За разлика от своя приятел, той все още се приемаше благосклонно от Кръга. Той можеше и да успее да разбере какво се е случило с Тами заради мен, приемайки, че е била отвлечена от Сребърния кръг. От друга страна, не знаех какво е мнението му относно целия този магически неудобен дебат. Той можеше да възприема всичко това със същата липса на интерес, която другите бяха показали, и да не счита, че е нещо лошо да й е зададат няколко въпроса. Но нищо не пречеше…