Карън Ченс - Прегърни нощта

— След като те е приютила преди 7 години, то тогава тя не е тийнейджър, нали? — попита той, след като изложих проблема.

— Когато се запознах с нея, тя беше в края на двайсетте си години, следователно сега трябва да е в средата на трийсетте. Защо?

— Тогава тя е прекалено възрастна за жътварите — каза Ник, с пълна уста. — Те не биха си губили времето, особено ако е слаба.

Приткин видя изражението ми.

— Той говори за хората, които правят нулеви бомби.

Ник кимна.

— Тогава…

— Знам какво са — казах аз сковано.

Бомбите струваха скъпо, тъй като те концентрираха обикновения нулев ефект, спирайки всички магове наоколо за известен период от време — включително и мен. Разбрах за тях съвсем наскоро, докато Тами никога не бе чувала за тях. Това не беше много изненадващо, тъй като процесът за направа на такава бомба изискваше да се пресуши живота на някоя нула, тоест да бъде убита.

— Не се притеснявай — каза Ник, слагайки горчица на друг сандвич. — Като повечето магове, нулите добиват пълната си сила, когато навлязат в пубертета, правейки ги толкова силни, колкото ще останат завинаги. Жътварите предпочитат да ги вземат възможно най-скоро след това, за да максимизират количеството жизнена енергия, която имат. Твоята приятелка не представлява интерес за тях.

— Тогава защо Кръгът я иска?

Той вдигна рамене.

— Предавам се. Освен ако не притежава някоя ценна информация.

Поклатих глава.

— Тами не знае нищо подобно.

— Но познава някого — изтъкна Приткин. При моя объркан поглед, той въздъхна. — Кръгът не знае къде си — нещо, за което те искат да те обвинят. Вероятно искат да те подлъжат да отидеш при тях.

— Мислиш, че са я взели заради мен?

Сандвичът, който ядях и който не беше хубав, сега стана безвкусен.

— Възможно е — съгласи се Ник. — Повечето от Съвета бяха обезпокоени, когато ти се появи, наруга Консула, прелъсти Мирча и отвлече Томас под носа им.

— Не се случи така! — казах аз ужасено. А и не беше.

Консулът беше започнала да измъчва един мой приятел, когато направих отчаян опит да го спася. Планът беше сработил, нещо, което все още ме изумяваше, но за кратко аз бях в сериозна опасност — без да споменавам, че си изкарах акъла.

Ник вдигна рамене.

— Е, това е историята, която се разказва.

— Ако те се опитват да те накарат да предприемеш друго рисковано спасяване, ще трябва да намерят някой, който си заслужава усилията — изтъкна Приткин. — Но Томас остана във Феерия и не могат да се докопат до него. Твоите родители, както разбрах, са мъртви, а твоите приятели от детството са вампири, защитавани от Сената. — Той помисли за момент. — Или духове. Но дори и Кръгът не може да нарани мъртвите.

За един момент просто стоях там и премигвах глупаво. Какво говореше това за моя живот, че дори за враговете беше трудно да намерят някой близък до мен? Не бях виждала Тами от седем години. Толкова ли дълго беше минало, откакто бях имала приятел, който бе достатъчно уязвим, за да служи като заложник на съдбата? Явно беше така. С изключение на Томас, а това беше всичко друго, но не и успокояваща мисъл. Ярко си припомних отвратителната топка в стомаха ми, когато осъзнах, че му бе отсъдена толкова ужасна и унизителна смърт, може би, защото все още преживявах всичко това.

Сенатът имаше много причини да иска Томас мъртъв, но екзекуцията трябваше да бъде публичен спектакъл, главно защото си мислеха, че ще дойда за него. И аз го направих, точно в средата на стаята, пълна с техните съюзници от Сребърния кръг.

И те наблюдаваха внимателно този урок. Веднага ли бяха започнали да търсят заместник на Томас? Дали бях обрекла Тами в момента, в който го освободих?

— Ако Кръгът я държи, можеш ли да откриеш това? — попитах Ник.

— Мога да опитам — каза той бавно, внезапно осъзнавайки, че това можеше да бъде нещо деликатно. — Но ако искат да я последваш, вероятно ще публикуват факта, че е при тях.

— Не е необходимо.

— Но…

— Каквото и известие да са пратили за Томас, не съм го получила. Попаднах на него случайно, след като екзекуцията вече беше започнала.

Той беше още жив, защото бе вампир и не беше лесно да бъде убит. Тами нямаше това предимство.

— Но по този начин — каза Ник сериозно. — Консулът може по-добре да покаже силите, които Пития притежава. Не биха го забравили. Ако го публикуват, ще вземат предпазни мерки. И тогава всяко екстремно спасяване би било…

— Няма да я спасяваш. — Това, разбира се, беше Приткин.