Чарлс Шефилд - Превъзходство

Дариа се намръщи. Той изглежда не разбираше, че не се предвиждаше да прекъсва логиката на публикацията й.

— Ханс, вие сте толкова лош, колкото и конструкциите! Опитвате се да ни изкарате важни . Вие искате Строителите да ни харесват или да се страхуват от нас, или дори да ни мразят, но не можете да приемете идеята, че на тях не им пука за нас или знаят, че нашето съществуване за техните мащаби е несъществено .

Тя спря да си поеме дъх и той се възползва да й зададе въпрос.

— Е, щом сте толкова сигурна, че знаете какво става, обяснете ми следното — къде са сега Строителите?

— Не зная. Могат да са навсякъде… в галактическия център, в открития Космос на милиарди светлинни години, на някоя напълно нова равнина на съществуването, за която не знаем нищо. Това няма никакво значение за моето възражение.

— Добре, да предположим, че са си отишли. Каква е нашата роля в техните дела?

— Вече ви казах — Дариа го хвана за ръката. Човек не прави това в една публикация, но няма значение. — Никаква . Ние изобщо нямаме никакво значение за Строителите. Те не се интересуват какво вършим. Те са създали свои конструкции и са заминали. Те не се интересуват и от артефактите… за нас те са нещо важно, но за тях са просто нещо ненужно, празни кашони, оставени в напусната къща.

Строителите не се интересуват от хора, от сикропеанците или от когото и да било в спиралния ръкав. Не се интересуват от вас. Не се интересуват от мен. Това е най-трудно да се преглътне, нещото, което някои хора никога няма да приемат. Строителите не са наши врагове. Те не са и наши приятели. Ние не сме техни чеда или техни наследници, ние не сме подготвени да се присъединим към тях. Строителите са безразлични към нас. Те не се интересуват дали ние ги търсим или не.

— Дариа, вие не го мислите. Ако ние не ги търсим, вие ще се откажете от всичко… ще изоставите работата, на която сте посветила целия си живот.

Хей, не съм казала, че не ги търся… казах само, че не ги интересува дали ги търся или не. Разбира се, че ги търся! Където и да са отишли Строителите, техните конструкции не могат да отидат никъде. Но ние може би можем. Ние не сме от онези, които чакат покана. Хора и сикропеанци, дори зардалу, ние сме напористи същества. Всяка година научаваме малко повече за някой артефакт или намираме път, който ни отвежда по-далеч във вътрешността на друг. След време ще разберем всичките. Тогава ще открием къде са отишли Строителите и ще ги последваме. Те не се интересуват какво правим ние сега или какво представляваме. Но когато разберем как да ги намерим и ги последваме, може би няма да са безразлични какво ще бъдем.

Дариа излагаше за проверка собствените си идеи. Може ли да се публикуват като провокация на мисълта? Вероятно. Нейната репутация на учен щеше да помогне за това. Щяха ли да се приемат като правдоподобни? Няма начин. За хора като професор Мерада трябваше да има неопровержимо потвърждение. Доказателство. Документация. Препратки. Без тях нейната публикация ще бъде разглеждана като свидетелство, че Дариа Ланг е обезумяла. Тя ще бъде смятана за една от ексцентричните личности на института, преминала онзи предел на лунатизма, от който няма връщане.

Освен ако тя не извърши своята подготовка. И така подготовка.

Дариа можеше да резюмира сегашния прогрес в разбирането на артефактите на Строителите. Това беше лесно — можеше също да опише Торвил Анфракт и да предложи убедително доказателство, че той е артефакт с безпрецедентни размери и сложност. Тя може и ще организира друга експедиция до него. Но за останалото…

Дариа започна да говори отново, да излага програмата си пред Ханс Ребка. Те ще се нуждаят от по-голям контакт с интелигентните конструкции на Строителите. На Глистър, разбира се, и на Серенити, също, след като намерят начин да направят скок трийсет хиляди светлинни години отвъд галактическата равнина. Естествено ще трябва да се завърнат на Анфракт и да разберат смесеното квантово състояние на Надзирателя Пазителя. Използването на макроскопични квантови състояния предлага толкова много потенциал, това също не може да се пренебрегне. И, разбира се, с помощта на Пазителя те трябва да намерят други конструкции и да си взаимодействат с тях достатъчно дълго, да уточнят в детайли техните функции. Може би хора и сикропеанци, и други органични интелекти ще трябва да станат нови лидери на конструкциите и да определят новите им задължения, които съответстват на реалността на заминаването на функции. И трябва също да се върнат на Дженизий и да научат как да осъществяват контрол над зардалу. Джулиан Грейвс ще настоява за това, независимо какво ще искат другите.