Чарлс Шефилд - Превъзходство

Ребка не очакваше отговор. Дариа имаше отговор, но не го каза. Вместо това тя насочи поглед към купола за наблюдение. На небето отвън тъмнината беше започнала да се разкъсва от слаба светлина. Показваше се гледка от спиралния ръкав — истинския спирален ръкав, такъв, какъвто трябваше да изглежда неизкривен от сингулярни покривки, квантови петна или химерите на Торвил. Сигурно почти бяха излезли от Анфракт.

— Но вие сега не сте по-близо до Строителите, отколкото бяхте преди една година — продължи Ханс. — В някои отношения дори сте по-далече. Когато се занимавахме с конструкциите на Строителите на Глистър и Серенити вие мислехте, че Чакащия и Посредника държат ключа за точните планове и намерения на Строителите. А сега установяваме, че Пазителя и Надзирателя на света са напълно съгласни един с друг… но с другите конструкции изобщо не са съгласни. Каша и бъркотия. Трябва да се чувствате разочарована и нещастна.

Дариа ни най-малко не се чувстваше разочарована и нещастна. Тя имаше въпроси, много въпроси, но такъв беше светът.

Тя се усмихна нежно на Ханс Ребка, или просто на топлото чувство вътре в нея? Сигурно по малко и на двете.

— Разбира се, Пазителя и Надзирателя на света са съгласни един с друг. Човек очаква да са… защото те са една и също личност . Те са една конструкция, съществуваща в смесено квантово състояние, точно както беше съществувал Д’жмерлиа. Но в техния случай това състояние е постоянно — Ханс рязко отметна назад глава и я погледна изненадан, а тя продължи: — Ханс, през последната година научих повече за Строителите и конструкциите, отколкото някога някой е знаел. И знаете ли какво? Всяка нова информация прави нещата по-загадъчни . Така че съществува генералният въпрос — ако конструкциите са сериозни и добронамерени, неспособни да лъжат, и ако са заети да изпълняват намерението на техните създатели защо тогава всичко е толкова объркващо?

Тя не очакваше отговор. Щеше да се разстрои, ако Ханс Ребка й беше отговорил. Той трябваше да е слушател и опонент за публикацията, която щеше да пусне, когато се върне на Сентинел Гейт. Тяхното излизане от изследователския институт едва ли беше триумф. Тя се засмя на себе си. Триумф? Беше поражение . Професор Мерада, кършещ ръце и молещ за каталога на артефактите; Глена Омар, излъчваща нескрити заплахи и прокоби; Кармина Голд, изпращаща гневни послания до Съвета на съюза… Следващата публикация на Дариа трябваше наистина да е добра.

— Аз ще ви кажа защо бяхме объркани, Ханс. Конструкциите на Строителите имат мощна физическа сила. Това знаем от личен опит. Ние сме изкушени да вярваме, че нещо с такава сила трябва да знае какво върши. Но аз вече не го вярвам. Преди всичко те имат различни идеи за тяхната цел. Как е станало така? Има само един приемлив отговор — те си противоречат, защото всяка конструкция е трябвало да разработи сама собствените си идеи .

Нашето допускане, че машините следват добре дефинирана програма на Строителите, е глупост. Няма такава програма… или ако има конструкциите не я знаят. Ще ви кажа какво, според мен, се е случило. Преди пет милиона години Строителите са изчезнали. Останали са машините. Подобно на всички други артефакти те са реликви, останали от Строителите. Но има една съществена разлика — конструкциите са интелигентни . Те стоят и чакат обещаното завръщане… реално или въображаемо… на техните създатели. И докато чакат, са си измислили задължения, за да оправдаят собственото си съществуване. И всяка конструкция съчинява големия замисъл на Строителите, в която тя играе централна роля. Звучи познато нали? Също като при хората?

Не Строителите са избрали Дженизий като специално място, на което един ден да се заселят. За Бога, те са се развили на гигантска газова планета… Какво ще търсят на такъв смешно малък свят като Дженизий? Пазителя е решил, че неговата планета е специална и е изградил защитна система, за да не допусне никой около нея, който не отговаря на теста за етично поведение. Очевидно ние го издържахме, а зардалу не са. Доста странно, бихте могли да кажете, но другите конструкции са също толкова зле. Чакащия мислеше, че Куейк е специална планета, а Посредника смяташе, че Серенити е единственото важно място.

Ребка поклати глава.

— Мисля, че грешите. Според мен Строителите са все още са наоколо, но те не искат да ги търсим . Аз мисля, че те са се опитали да ограничат зардалу на Дженизий, но зардалу са избягали и са излезли извън контрол. Голямото въстание се е справило със зардалу, те повече не са били проблем. Но сега Строителите са разтревожени за нас. Може би ние също ще излезем извън контрол. Аз мисля, че Строителите са изплашени от нас.