Чарлс Шефилд - Превъзходство

И тя светеше с него.

„Иърбъс“ се носеше бавно и тихо по своя виещ се път, навън от дълбините на Торвил Анфракт. Дариа седеше мълчаливо до Ханс Ребка, загледана в панорамата зад кораба. Той беше по-спокоен, отколкото го беше виждала някога. Гледката от купола за наблюдение се променяше на всеки две секунди. Сега тя представляваше зловещо задимено червено море, осветено от фойерверките на малки спирални галактики, въртящи се милиарди пъти по-бързо, за да са реални. Няколко мига по-късно стана непроницаема, черна тъмнина. А после докосване замести картината. Корабът се плъзна с потръпване през бездна, от което от петите до главата й преминаваха тръпки. Нещо невидимо погали кожата й — гали я отвътре с най-нежни, разбиращи чувствени пръсти.

— Още макроскопични квантови състояния — каза отпуснато Ханс Ребка. Той махна с ръка към монитора с изображение на брауново движение. — Но стават по-малки. След няколко минути ще бъдем отново в нормално състояние.

— Ах! — Дариа кимна с разбиране и се опита да изглежда сериозна. Тя тайно се усмихна и изпадна в истинско възхищение от сибаритските [39] Сибарит — човек, изнежен от разкош и разпуснат живот. — Б.пр. удоволствия на света. Нищо не трябваше да й пречи да се чувства много добре. Не го ли чувстваше той по начина, по който го чувстваше тя? Имаше нещо нередно с мъжа, трябваше да има.

— Според летателния план на Далсимър — продължи Ребка — това е последната ни среща с макросъстояния. След няколко минути Грейвс ще стане отново нормален. Само като знае какво не е наред с него и вече се чувства по-добре.

— Ммм. Ако имахте туристически кораби, които да пътуват до тази част на Анфракт и летите тук няколко часа… при условие, че някой може да издържи такова чудесно чувство толкова дълго… щяхте да направите състояние. И може би лично щяхте да участвате във всяко пътуване.

— Хей! — той я гледаше втренчено. — От какво сте толкова доволна? Мислех, че днес ще се чувствате потисната, а вие сте разтегнали устни до уши в усмивка.

— Да — Дариа го погледна в очите и коригира последната си мисъл. Той не го чувстваше. Човек трябва да кара тук туристически кораб с жени.

Но най-после вълнението вътре в нея стихна и тя можеше да говори.

— Защо да не се смея? Намерихме зардалу, всички се измъкнахме от Дженизий, взехме живо зардалу като доказателство за пред Съвета и сега сме на път за дома. Нямаме ли право да се смеем?

— Имаме. Грейвс и Тали, и аз наистина имаме. Вие нямате.

— Ханс, ако отново започвате онази глупост за мен и Луис Ненда… той само се опитваше да ми обясни какво се канят да правят с „Индълджънс“, сигурна съм. И когато видя, че не го слушам, сложи ръка върху…

— Това вече не е проблем. Ние знаем какво се случи на „Индълджънс“. Докато вие си гукахте, Калик откри един летателен план във файла в резервния компютър на „Иърбъс“. Ненда и Атвар Х’сиал са на път към Глистър и стария кораб на Ненда.

Дариа замълча за малко. Тя самата възнамеряваше в близо бъдеще да се върне на Глистър, но моментът не беше подходящ да го споменава.

— Ако мислите, че се усмихвам, защото Ненда и аз бяхме…

— Не съм си мислил за това цял ден.

Той обаче беше мислил, Дариа беше сигурна — беше отговорил много бързо. Тя беше опознала Ханс Ребка много по-добре, отколкото беше познавала някой друг.

— Не се тревожа за вас и Ненда или за вас и когото и да било друг — лицето му вече не беше отпуснато и безизразно. — Тревожа се за вас и само за вас. Вие не дойдохте тук да намерите зардалу, зная това.

— Дойдох да бъда с вас.

— Глупости. Може да има малко и от това, ще ми се да вярвам. Но вие дойдохте главно да търсите Строителите.

Така беше! Сега беше трудно да си го спомни, но тя го беше изтъкнала в първоначалните си мотиви за напускане на Сентинел Гейт. Независимо дали на нея й харесва, или не, той беше започнал да я опознава по-добре, отколкото я беше познавал някой. Съпричастността течеше в двете посоки, макар и само от една година. Колко добре щяха да се опознаят за едно столетие ?

— А сега — продължи той, — вие се връщате у дома без нищо.

— Глупости! Имам нов артефакт, за който да мисля. И то какъв! Торвил Анфракт е творение на Строителите, най-странното, което някога сме виждали.

— Може би. Но мога ли да цитирам какво ми каза един професор там, на Сентинел Гейт? „В живота ми не е имало нищо по-интересно от артефактите на Строителите, макар Строителите да остават скрити. Но след като човек срещне интелигентни конструкции на Строителите и мисли, че има шанс да намери самите Строители, тогава миналото е без значение. Артефактите не могат да им съперничат.“ Спомняте ли си кой го каза?