Мерилин Кей - Далеч от очите, далеч от ума

Джена кимна.

— Сигурно има някой, който може да ти помогне — рече Аманда. — Какво ще кажеш за мадам? Имам чувството, че наистина я е грижа за нас — тоест, за вас. — Не можеше да повярва, че каза „нас“, все едно бе една от тях.

Джена поклати глава.

— Не мога да рискувам. Може да поиска да уведоми властите. — Момичето печално поклати глава. — Не е ли странно? Ти, Аманда Бийсън, си единствената, която знае за живота ми. А и аз всъщност ти се доверявам.

— Да, доста странно, нали — отвърна Аманда. — И ти си единствената, която знае моите тайни. И искам да те помоля за услуга. Може ли, моля те, повече да не четеш мислите ми, без мое позволение?

— Добре — съгласи се Джена.

— Благодаря.

След мъничко Джена попита:

— Сега ще ми кажеш ли нещо? Приятелки ли сме?

— Не бих отишла чак толкова далече — рече Аманда. — Ала ние… не сме врагове.

Джена кимна.

— Аха, разбирам какво имаш предвид.

Аманда остана доволна, че момичето я разбра. Наистина не можеше да си се представи, истинската себе си, как се мотае с Джена Кели.

Ала от друга страна, имаше вероятност дълго, дълго време да остане Трейси Девън. И като се вземеше предвид необщителността на Трейси, щеше да има нужда от всички приятели, които можеше да си спечели.

На Джена й се стори, че Аманда си е намерила доста удобно положение в дома на Девън. Момичето се поправи мислено — Аманда си беше извоювала удобно положение. От онова, което знаеше, нещата не стояха така за бедната Трейси. Според Аманда това семейство пренебрегваше Трейси и съученичката им бе на практика невидима дори когато се виждаше.

Джена се огледа и откри, че й е трудно да повярва, че нещата някога бяха стояли по различен начин. Край голямата овална маса седемзначките се караха кои две от тях да седнат до голямата си сестра.

Госпожа Девън се въртеше около момичето.

— Трейси, наистина трябва да си вземеш още пържени филийки. Трябва да се храниш, прекалено слабичка си. Имаш ли си пари за обяд? Джена, мила, моля те, погрижи се Трейси да си изяжда обяда в училище.

— Добре, госпожо Девън — обеща Джена.

Леле, Трейси я очакваше страхотна изненада, когато се върнеше в тялото си, помисли си тя.

Момичето спомена всичко това на Аманда, когато двете се отправиха към автобусната спирка.

— Не беше чак толкова трудно — призна Аманда. — Трейси явно е пълна ревла, щом търпи такова отношение от страна на родителите си. Тя трябва да се защитава и да казва какво иска. Само се надявам да успее да се справи с това, когато се върне, и да не избледнее отново.

— Ти няма да го допуснеш — увери я Джена.

Аманда се намръщи.

— Какво пък значи това? Веднъж само да се върнем в телата си, гарантирам ти, че няма да се замесвам с Трейси Девън.

— Нямаш ли усещането, че вече сте някак свързани?

— Не!

Яростният й отговор едва не накара Джена да подскочи.

— Е, не казвам, че трябва да станете най-добри приятелки или нещо такова, но…

Автобусът идваше.

— Гледай сега — каза й Аманда. — Този шофьор никога не я забелязваше. Понякога затваряше вратите под носа й.

Сега обаче, когато вратите се отвориха, Аманда се качи първа и шофьорът дори я поздрави:

— Добро утро.

Момичетата се настаниха и Аманда продължи разговора:

— Виж, правя това, за да подобря живота на Трейси. И ако трябва да бъда искрена, тя вече не е чак такава смотла, каквато беше преди да се захвана с нея. Ала когато всичко това свърши, не си и мисли, че ще се движа с Трейси Девън. Ние живеем в напълно различни светове. Да не би да можеш да си представиш Трейси с истинската мен и моите приятели?

— Еха, ти наистина си снобка — каза мнението си Джена.

Аманда сви рамена.

— Изобщо не ми пука какво мислиш за мен.

— Не разбирам — призна Джена. — Понякога наистина си мисля, че си добър човек, но после се променяш и казваш нещо такова.

— Упражнявам се, за да съм готова, когато се превърна в себе си — изясни й Аманда.

Джена въздъхна и се облегна в седалката си. Харесваните момичета все така си оставаха загадка за нея и това, че опозна Аманда, не й помогна да ги разбере по-добре. И макар че обеща на съученичката си да не чете мислите й без нейно разрешение, Джена не устоя на изкушението. Затвори очи и се съсредоточи.

„Дано да успее да намери нова помощничка тази седмица. Искам в събота да ме изведе на пазар. Не че имам против да гледам децата. Санди и Манди са забавни, а съм много привързана към Ранди. Не мога да ги мразя, не е тяхна вината, че аз не получавам достатъчно внимание. Вината е на родителите ми, както и моя собствена.“