Мерилин Кей - Далеч от очите, далеч от ума

— Не знам — честно отвърна Аманда.

— Можеш ли да ми кажеш коя си в действителност?

Аманда преглътна.

— Налага ли се?

— Не мога да те принудя — рече мадам.

— Мога ли вече да си вървя?

Мадам кимна, ала щом понечи да излезе, учителката я докосна по рамото и Аманда погледна назад.

— Която и да си ти… бъди добра с Трейси. Съгласна? Трейси не е толкова лесна за разгадаване, колкото изглежда.

Аманда остана с впечатлението, че жената не говори само за дарбата на съученичката й да изчезва.

— Опитвам се — отвърна момичето.

Когато учебният ден приключи, Джена остана да чака Аманда на входа на училището.

— Какво искаше мадам?

— Тя знае, че не съм Трейси — навъси се Аманда.

— Е, не можеш да я виниш. Не се държиш точно като Трейси. Знае ли коя си в действителност?

Аманда я изгледа яростно.

— Не, и по-добре да не й казваш.

— Гроб съм — обеща Джена. — Можеш ли да ми направиш услуга?

— Каква?

Джена като че ли се притесни.

— Малко ми е неудобно, но… когато вчера си оправях багажа, забравих нещо. Нещо важно.

— Значи искаш да си идеш у дома и да си го вземеш?

Джена направи физиономия.

— Обаче… не искам да влизам в апартамента, ако майка ми и приятелите й са още там. Ако ме види, може да се разплаче и ще се почувствам ужасно.

— Искаш аз да взема нещото вместо теб ли?

— Би ли го направила? — нетърпеливо попита Джена.

Аманда сви рамена. И без това нямаше къде другаде да отиде.

Когато стигнаха пред входната врата на апартамента на Джена, отвътре долетяха музика и гласове. Аманда се поколеба.

— Какво да кажа на майка ти?

— Просто й кажи, че си дошла да вземеш нещо за мен.

— Но тя не ме познава. И ще иска да разбере защо не си го вземеш сама. Какво да й кажа?

Джена замълча. След миг обаче рече:

— Може би можеш да станеш невидима.

Аманда извъртя очи.

— Джена, знаеш, че Трейси не умее да контролира това.

— Но ти не си Трейси — възрази съученичката й.

— И какво от това?

— Ти си много по-силна от нея. Обзалагам се, че ако решиш да станеш невидима, можеш да го направиш.

Аманда не се хвана.

— Изчезването е дарбата на Трейси, не моята.

— Но ти управляваш тялото на Трейси — рече Джена. — Може би управляваш и дарбата й.

Аманда продължаваше да се съмнява.

— А всъщност какво е това, което трябва да взема?

Джена се усмихна сконфузено.

— Ето затова ми е неудобно. Плюшеното ми мече.

Аманда я зяпна невярващо. После избухна в смях.

— Видя ли? Знаех си, че не си такава грубиянка!

Другото момиче също се разсмя.

— Да, добре, знам, че е глупаво, но винаги спя с него. Не казвай на никого, става ли? Много лошо ще бъде за репутацията ми.

— Без майтап — захихика Аманда. — Малолетната хулиганка спи с нож, пистолет и с плюшеното си мече.

Сега вече и двете се закискаха така силно, че не можеха да спрат. Явно бе, че се смеят много шумно, защото внезапно от вътрешността на апартамента се разнесе глас:

— Кой е там?

Момичетата чуха стъпки от другата страна на вратата.

Джена застина.

— Майка ми.

— Скрий се — изсъска Аманда.

Джена изтича на стълбището. Аманда затвори очи и се съсредоточи толкова силно, колкото успя. „Помогни ми, Трейси, помогни ми. Помогни ми да изчезна.“ Момичето се опита да си представи как избледнява.

Чу, че вратата се отвори, и усети как някой застава току пред нея.

Майката на Джена изглеждаше объркана. Огледа се насам-натам в коридора и вдигна рамена.

„Успях!“, ликуваше Аманда. Прокрадна се покрай жената вътре в апартамента, опитвайки се да не докосва хората. Нямаше никаква идея колко може да задържи невидимостта си, затова се движеше бързо и хукна към стаята на Джена. Мечето беше на леглото.

Щом излезе обратно в коридора извън жилището, затича към стълбището. Джена не погледна към нея и тя осъзна, че още е невидима. Затвори очи. „Искам да се върна, искам да се върна. Трейси, нека стана видима.“

— Ти успя!

Аманда отвори очи и видя Джена, която я зяпаше с възхищение. Бутна мечето в ръцете на съученичката си и рече:

— Хайде, да се махаме от тук.

Щом се отдалечиха от Бруксайд Тауърс тя се обърна към Джена:

— Трябва да промениш това, нали знаеш.

— Кое?

— Майка ти, начина, по който живееш — всичко това.

— Не трябва да казваш на никого, Аманда. Това е дори по-важно от мечето. Знаеш ли какво ще се случи с мен, ако хората узнаят за майка ми?

Аманда се досети.

— Ще те отнемат от нея и ще те пратят при приемни родители.