Мерилин Кей - Днес го имаш, утре го губиш

Понякога Емили не беше сигурна дали сънува или има видения. По принцип се случваше рано сутрин, преди да се включи алармата на часовника.

Точно тази понеделник сутрин тя беше почти сигурна, че е будна. Знаеше, че очите й са отворени, защото виждаше раклата, бюрото и библиотеката. На горната лавица беше подредила старата си колекция кукли от цял свят. Бледа слънчева светлина проникваше през муселиновите завеси на прозореца и тя дори виждаше блузата, която беше оставила на таблата на леглото предишния ден.

Същевременно обаче виждаше и още нещо. Нещо, което не можеше да е в стаята. Пред очите й плуваше полупрозрачен образ. Макар и да беше замъглен, тя позна мястото веднага — класната стая на учениците с дарби.

Учителката им, мадам, седеше на бюрото. Съучениците й бяха заели обичайните си места: Кен, Аманда, Трейси, Мартин и другите. Тя дори виждаше себе си… Но… момент, имаше само осем ученици. Някой липсваше.

Беше някак странно — всички се оплакваха от тези часове, някои дори ги мразеха, но рядко отсъстваха. А и в класа имаше само девет ученици и ничие отсъствие не минаваше незабелязано. Кой обаче липсваше във видението й? Джена беше там, виждаше Сара и Чарлс в количката му…

Липсваше Картър. Ясно защо не беше забелязала отсъствието му веднага. Картър никога не говореше и не привличаше внимание към себе си. Затова всички бързо забравяха, че изобщо е в стаята. Обикновено той обаче беше там, поне физически. Това беше странно.

Алармата се включи и класната стая изчезна. Емили седна, протегна ръка към нощното шкафче и я изключи. Образът се беше стопил и тя не беше напълно сигурна дали беше сънувала или бе имала видение. И друг път беше сънувала учениците с дарби. Сънищата обаче бяха почти едни и същи и изпълнени с глупости — Кен се люлееше на полилея, Чарлс танцуваше върху бюрото на мадам. Този път всичко беше толкова реално… Да, сигурно беше имала видение.

И едва ли имаше проблем. Картър може и да се държеше като зомби, но беше човешко същество и можеше да пипне грип или да го заболи стомах като всички останали.

— Емили! Будна ли си?

Гласът на майка й изразяваше раздразнение, сякаш за втори или за трети път питаше едно и също. Беше съвсем възможно — виденията на Емили, дори и най-тривиалните, обсебваха всичките й сетива и може би затова не беше чула майка си по-рано. Или пък наистина беше заспала. Беше й толкова трудно да реши…

— Будна съм — извика тя в отговор. После се измъкна от леглото, излезе от стаята, прекоси коридора и влезе в банята. Докато миеше зъбите си, улови отражението си в огледалото и едва не се задави с пастата за зъби. Защо лицето й беше толкова размазано? Това началото на друго видение ли беше?

Не, просто още не беше сложила контактните си лещи. Направи го, върна се в спалнята и за около двайсет секунди избра какво да облече. Не й отне много време, защото всеки ден ходеше с почти едни и същи дрехи — сменяше само блузите и пуловерите си. Не носеше грим. Доскоро беше с очила, а какъв беше смисълът да се гримираш, когато очилата скриват половината ти лице? Вече беше с лещи и лицето й беше открито, но не си беше купила гримове. Гримирането изискваше концентрация. Емили често се отнасяше и вероятно щеше да сложи червило и на клепачите си.

Когато се огледа в огледалото, нямаше никакви изненади. Всъщност беше виждала свои снимки като малка и знаеше, че почти не се беше променила. На снимките от първи клас се виждаше същото кръгло лице, същият дълъг, прав нос и същите пълни устни. Носеше дългата си права коса по един и същи начин.

Зачуди се дали и като възрастна щеше да изглежда така. Както обикновено обаче, когато искаше да види бъдещето, не се получаваше нищо.

— Емили! Ще закъснееш!

— Идвам! — извика Емили и се спусна по коридора към кухнята. Майка й беше извадила различни зърнени закуски на малката кухненска маса и Емили си сипа.

— Добре ли спа? — попита майка й. Тя задаваше един и същи въпрос всеки ден. Обикновено Емили автоматично отговаряше „Да“. Този път обаче още мислеше за смущаващото преживяване преди малко и погледна майка си замислено.

— Мамо, случвало ли ти се е да мислиш, че си будна, а да се окаже, че спиш? Или обратното?

Майка й я изгледа строго.