Мерилин Кей - Далеч от очите, далеч от ума

— Ъм, Аман… тоест Трейси у дома ли си е?

— Ето ме — рече Аманда и застана до госпожа Девън на входа. — Влизай.

Майката на Трейси изглеждаше по-изненадана дори от Аманда.

— Трейси, кой е това?

— Моя приятелка, Джена Кели — отвърна момичето. — Ела горе в стаята ми, Джена.

Докато изкачваха стъпалата, отново зърна обърканото изражение на госпожа Девън — навярно Трейси никога преди не бе имала гости, не и от седмия си рожден ден насам.

— Какво правиш тук? — попита Аманда веднага щом влязоха в спалнята на Трейси и затвориха вратата.

И тогава забеляза, че съученичката й носи сак.

Джена не искаше да срещне погледа й. Заговори, гледайки настрана:

— Аз, ъ-ъ, няма къде да остана. Мога ли да спя тук? За една-две вечери?

В стаята на Трейси имаше две легла.

— Да, предполагам. Защо няма къде да спиш?

Джена извърна поглед към другата страна на стаята.

— Заради майка ми… Поканила си е приятели. Явно ще си направи едно от нейните партита. Което означава, че аз въобще няма да мога да спя.

— О! — Аманда я погледна любопитно. — Това случвало ли се е и преди?

Съученичката й кимна.

— Миналата седмица. И шумът ме държа будна цялата нощ. Понякога просто отивам на гарата и стоя със Слъг и останалите. Ала сега… не знам, просто не исках.

— Те и без това сигурно са в затвора, задето се опитаха да откраднат от „Таргет“ — делово заяви Аманда. — Знаеш ли, Джена? Мисля, че ти дори не харесваш онези хора. И се обзалагам, че никога нищо не си открадвала през целия си живот.

Джена отправи възмутен поглед към нея.

— Защо мислиш така?

— Защото не мисля, че си толкова лоша, колкото се преструваш. А и ако беше крадла, навярно щеше да имаш повече храна у дома.

Джена пребледня.

— Не ме съжалявай. Да не си посмяла да ми съчувстваш.

— Не се тревожи. Няма и не искам — с чувство отвърна Аманда. — Не искам живота ти повече от този на Трейси.

Джена се изненада.

— Нали не казваш, че искаш да крадеш моето тяло!

Аманда се изправи и закрачи из стаята.

— Не аз вземам тези решения. — Необходимостта да поговори с някого, да сподели, бе неустоима. И поне не я интересуваше какво мисли за нея Джена. — То просто се случва, когато ми стане мъчно за някого. Така и се озовах в тялото на Трейси.

— Да, прочетох това в мислите ти и все още не мога да го повярвам — заяви Джена. — Ти все още си Аманда Бийсън, най-гадното момиче в училище, нали така?

— Точно затова съм най-злата! — викна Аманда. — Не мога да си позволя да съчувствам на хората, защото мога да се озова в техните тела! Да не мислиш, че искам да бъда Трейси Девън? Или пък теб?

Джена все още стоеше с отворена уста. Ала единствената дума, която излезе навън, бе:

— Леле!

— Точно — съгласи се другото момиче. — Видя ли? Не съм идеалната принцеса, за която ме мислиш.

— Аз никога не съм си мислела, че си идеална — измърмори Джена.

— Пък ти не си хулиганката, за която те взимах — добави Аманда.

— Настина бях в изправително училище — възрази Кели.

— Защо те пратиха там?

Съученичката й отново отвърна поглед.

— Защото бях с едни мизерници, които продаваха наркотици. Ченгетата нахлуха в къщата, където бяхме, и някой ми пъхна дрога в джоба.

Аманда кимна самодоволно.

— Знаех си, че не се лъжа за теб. Ти си преструвана.

— Като тебе — изтъкна Джена.

Аманда повдигна рамена и в стаята се възцари продължителна тишина. Най-сетне Джена отново заговори:

— Сещаш ли се какво ти разказвах за Серена и хипнозата? Как ме накара да разбера дали онзи я харесва? Е… не мисля, че в действителност се интересува от него. Според мен има нещо друго. Не можах да прочета мислите й, но добих усещането, че крие тайни.

Аманда кимна.

— Да, и аз мисля, че е странна.

Джена я изгледа присмехулно.

— Знаеш ли какво? Ние с теб си приличаме.

— Да, може би — отговори Аманда. — Но това не значи, че ще станем приятелки — бързо добави.

— Разбира се, че не — увери я Джена.

— Добре. — Аманда се изправи. — Да отидем в кухнята и да си намерим нещо за ядене. А и да кажа на майката на Трейси, че ще поостанеш.

— Ами ако не позволи? — попита Джена.

Аманда се усмихна.

— Ще й се наложи да свикне с друга дъщеря. Такава, каквато винаги получава своето.

На следващия ден в часа за деца с дарба нямаше отсъстващи и Серена имаше възможност да избира измежду всички ученици.

— Е — каза й мадам, — вече се видяхте с Чарлс, Емили, Кен и Джена, значи остават Трейси, Мартин, Сара и Картър.