Алисън Ноел - Нощна звезда

Тя знае нещо, това поне е ясно. Не става въпрос само за поза от нейна страна. Научила е нещо за Деймън и сега очаква аз да я моля да ми каже. И точно затова не мога да го направя.

— О, сигурна съм, че вече си се досетила. Роман ми разказа доста мръсни тайни. Част от тях вероятно са ти известни, така че няма защо да ги коментираме. Обаче преди два-три дена оглеждах вещите му и попаднах на купчина стари дневници. — Поредната драматична пауза, за да ми даде време да асимилирам казаното. — Леле, само да ги беше видяла! Цели кашони, пълни с тетрадки. Оказа се, че Роман е имал навика да си записва всичко. Водил си е стотици, не, вероятно хиляди дневници. Загубих им бройката. Обхващат цели векове. Той не е колекционирал просто антики и произведения на изкуството; колекционирал е история . Своята собствена, тази на безсмъртните. Има страшно много неща — снимки, рисувани портрети, картички, писма… творби. За разлика от Деймън Роман е поддържал връзка с останалите. Не е изоставил другите сираци, за да живее само за себе си. Грижел се е за тях. А когато изминали сто и петдесет години и ефектът от първата доза започнал да изчезва, той създал нов, по-добър еликсир. После открил всеки от тях и го накарал да пие отново. Никога не ги предал. Не ги изоставил, не позволил на някого да отпадне, да се сбръчка и да умре. Пак, за разлика от Деймън. Да, знам, че имаше проблеми с вас, но причината бе основателна. Вие бяхте единствените му врагове. Единствените, които го смятаха за ужасен и зъл безсмъртен, който си е получил заслуженото. За всички други беше истински герой. Интересуваше се от тях, осигури им по-добър и най-важното вечен живот. За разлика от вас той вярваше, че благата трябва да се споделят безвъзмездно — с онези, които смяташе за достойни, разбира се.

Усещам, че търпението ми се изчерпва, и искам и тя да разбере това.

— Защо в такъв случай не го сподели с теб, без да очаква отплата? За какво беше цялата онази сложна игра?

Хевън отново само махва с ръка, сякаш това е съвсем маловажен въпрос.

— Това вече го обсъждахме. Той просто се забавляваше. Не съм била в опасност. Със сигурност е щял да ме върне, ако се бе стигнало дотам.

Това, че я прекъснах, явно я беше раздразнило.

— Както и да е. Сред тези дневници, снимки и прочее има неща, които… да кажем, че биха представлявали интерес за теб.

Оставя думите да висят във въздуха с надеждата да я помоля да сподели с мен.

Което, естествено, няма да стане, макар че думите й ми напомниха за казаното от Роман и Джуд. И двамата намекнаха за някаква мрачна тайна от миналото на Деймън… После веднага се сещам за вчерашните преживявания в павилиона и отчаяните усилия, които той положи да скрие онзи живот от мен. Обаче не мога да я попитам. Не мога да й покажа, че е успяла да ми въздейства, че темата наистина ме интересува, че думите й са ми влезли под кожата. Свивам безучастно рамене и въздъхвам отегчено.

В отговор Хевън се намръщва и ме срязва:

— О, изобщо не можеш да ме заблудиш с превзетите си въздишки. Знам, че искаш да научиш какво е направил, и не те обвинявам затова. Деймън има тайни. Големи, мръсни, може би дори зловещи тайни. — Обръща се към огледалото, оправя косата си и се любува на отражението си. — Но за мен не е проблем да го оставим за друг път. Донякъде те разбирам — миналото си е минало, искаш да го забравиш. Само че един ден то се обръща срещу теб. Та той е толкова висок, мургав и прекрасен — какво значение има, че преди векове може да е извършил зверства! Нали така?

Накланя глава встрани, при което лъскавите й коси се разпиляват отпред по роклята й. Тръгва към мен бавно, решително, навивайки една тъмна къдрица около пръста си. Готова е на всичко, за да ми опъне нервите.

— Единственото нещо, за което трябва да се безпокоиш в момента, е бъдещето ти. Което, както и двете чудесно знаем, може и да не е толкова продължително и безоблачно, както си представяш. Едва ли вярваш, че ще те оставя да ми се мотаеш в краката до безкрай. Трябва да си благодарна на късмета си, ако оцелееш до края на срока!

Спира на крачка от мен. Погледът й е подигравателен, думите й висят пред мен като райска ябълка, която ме изкушава, моли ме да я вкуся.

Преглъщам с усилие и изчаквам няколко секунди, за да съм сигурна, че тонът на гласа ми е равен и непоколебим.

— С Деймън нямаме тайни един от друг. Много добре знам какво се крие в сърцето му — доброта. Така че, ако нямаш нищо друго за казване, мисля да си тръгвам.