Алисън Ноел - Нощна звезда

Тя преглъща мъчително и отмества бретона от челото си. И двата жеста са ми познати — издават нервността й и доказват, че не се е променила, не се е усъвършенствала толкова, колкото претендира. Все така е измъчвана от несигурност и съмнения, които изплуват на повърхността при първия повод.

Въпреки това не се предава лесно. Слага си маската на фалшива смелост и заявява:

— Добър опит, Евър — жалък, но си струваше да опиташ. Отчаяните хора се хващат и за сламка, нали така твърди поговорка? Едва ли някой разбира смисъла й по-добре от теб!

Изправям рамене и събирам длани пред гърдите си — сякаш това е обичаен разговор между близки приятелки:

— Отричай, колкото си искаш! Това няма да промени истината. През онази нощ той ми разказа всичко. Сподели, че се чувства като затворник, че се задушава. Каза ми, че иска да се махне, да отиде някъде другаде, на някое по-голямо и по-забавно място. Където няма да му се налага да се занимава с магазина, с Миса, с Рейф, с Марко — и разбира се, с теб.

Тя поставя ръце на кръста си, като се опитва да изглежда силна и уверена, сякаш нищо не може да я засегне. Езикът на тялото й обаче я издава: то трепери, макар и съвсем леко.

— Да бе, да! Сигурно! — процежда презрително, намръщва се и започва да барабани с пръсти по хълбоците си. — И очакваш да повярвам, че Роман е признал това именно пред теб? А на мен е пропуснал да ми го спомене, макар че бяхме любовници? Моля те, Евър! Не дрънкай глупости — това е прекалено долно и жалко, дори и за теб!

Аз обаче съм сигурна, че съм успяла да посея семето на съмнението в душата й. Поукрасих истината, но в същността си казаното от мен бе вярно. Роман наистина се канеше да зареже Хевън и всичко останало. Въпреки това тя твърдо бе решила да унищожи мен и Джуд заради него.

— Знаеше, че ако ти каже, ще му вдигнеш скандал. А пък той мразеше сцените, както добре знаеш. Никой не твърди, че не те е харесвал, Хевън! Убедена съм, че те харесваше. Приятно му бе с теб, това бе очевидно за всички. Обаче не те обичаше, това е истината. Никога не те е обичал. Ти сама призна, че е така. Спомняш ли си онзи наш разговор, в който ми каза, че в една връзка единият винаги обича повече от другия? Точно така се изрази. А после добави, че във вашия случай това си ти. Заяви, че обичаш Роман, а той теб — не. Не че имаш вина за това, разбира се, така че недей да го взимаш навътре. Не се самоизмъчвай. Роман просто не бе в състояние да обича, когото и да било. Никога не бе изпитвал любов, защото никой никога не бе обичал самия него. Единствено с Дрина бе изпитал нещо, близко до любов, но дори и нея не обичаше истински. Не беше любов, а мания. Сякаш не можеше да мисли за друго, освен за нея. Спомняш ли си неговите „мрачни моменти“, както ги нарече веднъж? Случаите, в които се заключвал в стаята си и понякога не излизал с часове? Знаеш ли какво е правел през това време? Опитвал се да се свърже с душата й, за да не се чувства толкова самотен. Тя е единственият човек, за когото наистина го е било грижа през всичките тези шестстотин години. Единственото значимо нещо в живота му. Което за съжаление те превръща просто в поредната капса на колана му. Поредната бройка.

Тя не помръдва, не казва нищо. Започвам да съжалявам. Чудя се дали не прекалих… И все пак продължавам:

— Заклела си се да отмъстиш за смъртта на човек, който смяташе да те зареже при първа възможност!

Тя ме поглежда с омраза. Стисва устни, сключва вежди, а камъчетата по челото й сякаш излъчват злокобен блясък. В следващия миг от чешмите бликват мощни струи вода, разхвърчава се течен сапун, сешоарите за ръце започват да бучат, а талазите топъл въздух от тях — да подмятат насам-натам рулата тоалетна хартия, които се блъскат в стените.

Няма никакво съмнение кой го предизвиква. Единственото, за което не съм сигурна, е дали го прави нарочно, или е страничен ефект от гнева, който разпалих у нея. Каквато и да е причината обаче, тя няма да ме спре. Сега, след като открих, че тактиката ми действа, трябва да продължа.

Тръгвам покрай редицата мивки и спокойно и целенасочено затварям кранчетата.

— Цялата тази история с отмъщението е безсмислена. Голямата ти любов с Роман беше… както той вероятно би казал, една „посредствена свалка!“ — Поглеждам я и се усмихвам, като мислено се поздравявам за точната имитация на британския му акцент. — Защо тогава си губиш времето да отмъщаваш за нещо, което не е било реално? Вместо да се заемеш да изградиш бъдещето си.

Едва успявам да довърша, когато тя се хвърля към мен. Блъсва ме с такава сила, че прелитам през цялото помещение и се удрям в покритата с розови плочки стена отсреща. Звукът от сблъсъка е тъп и отеква наоколо. От главата ми потича струя топла кръв, която мокри предната част на роклята ми.