Алисън Ноел: Нощна звезда

— Евър… можем да разгледаме, ако искаш. Тук обаче няма кой знае какво за гледане, не мислиш ли? Навсякъде едно и също.

Оглеждам се за пореден път. Не искам да се откажа толкова лесно, но пък нямам представа какво точно търся. Не знам дори как да подходя, за да докажа теорията си. Обръщам се, правя една крачка към Деймън…

И тогава я чувам.

Песента.

Тя долита иззад гърба ми, като че ли се носи на крилете на далечен вятър. Макар и тих, звукът не може да се сбърка.

Няма как да сбъркам гласа, думите… зловещата натрапчива мелодия.

Няма нужда да поглеждам назад: знам, че е тя.

Обръщам се и я съзирам. Застанала е съвсем наблизо, с насочен към мен разкривен показалец на сбръчканата си старческа ръка. Нарежда познатия напев:

Само че този път добавя нови стихове, които липсваха преди:

И точно когато си мисля, че вече е свършила, тя прави нещо изключително странно. Повдига ръце пред себе си и подава шепи, сякаш очаква някакъв дар. В същото време иззад гърба й се появяват Миса и Марко и застават от двете й страни. Те се взират настойчиво в мен, а старицата затваря очи и се съсредоточава, като че ли се опитва да материализира нещо наистина зрелищно. Единственият резултат от усилията й обаче е сивата прах, която се посипва на струйка в краката й.

След това тя вдига поглед, в който се чете обвинение.

Внезапно Деймън стисва ръката ми и рязко ме дръпва към себе си. Иска да прекъсне тази отвратителна, зловеща сцена и да ме измъкне веднага от това противно място.

Не е ясно коя е тази жена, откъде идва и какво означава песента й.

Не е ясно какво я свързва с Миса и Марко.

Ясно е едно — това бе предупреждение.

Целта беше да се заслушам в думите.

Мекият и тих глас продължава да пее и ни преследва по петите, докато тичаме към коня. Бягаме към мястото, където има магия, материализация и хубави неща. Към относителната безопасност на собствения си свят.

Приземяваме се един до друг на красив и безлюден плаж. Отпускаме се по гръб на пясъка с преплетени ръце и известно време се борим да си поемем въздух. Опитваме се да проумеем какво означават думите на онази песен, какво бе значението на странната сцена, на която станахме свидетели.

Вглеждаме се в черното небе, в което не се вижда нито една звезда.

Не се вижда и моята нощна звезда.

За миг ме обзема ужас, че никога няма да се върне.

После обаче Деймън прошепва името ми и гласът му прогонва тишината и самотата.

Обръщам се на една страна, за да го погледна, и при вида на надвесеното му над мен лице и изпълнения му с обич поглед, ме залива облекчение.

Моята нощна звезда вече не е тук, защото вече нямам нужда от нея.

На нейно място греем двамата с Деймън.

— Онази песен беше за мен — изричам аз, защото дълбоко в сърцето си зная, че е истина. — Смъртта на Хевън, загубата на ризата… — Млъквам за миг и си поемам дълбоко въздух. Усещам успокояващата топлина на пръстите му, които галят бавно бузата ми. — Всичко това е част от кармата ми. Явно ми е писано да свърша още нещо.

Деймън иска да ми каже нещо, да ме успокои, да отрече, да заличи загрижеността от лицето ми.

Аз обаче бързам да поставя пръст на устните му.

Нямам нужда от тези думи.

Каквото и да е имала предвид старицата, аз съм готова да го посрещна.

Просто не веднага. По-късно.

— Ще се справим — прошепвам и го привличам към себе си. — Заедно ще се справим с всичко. Но сега… — Доближавам устни до неговите и почти усещам мекотата и сладостта им.

— Нека сега бъдем благодарни за това.

Правната независимост (еманципацията) на малолетни и непълнолетни лица е правен механизъм, чрез който лица, ненавършили 18 години, придобиват правото да притежават собствен бизнес или да печелят по някакъв друг начин за собствена сметка, без намесата на родител или законен настойник.

В будизма мандала е графичен символ на Вселената, божествена сфера, сакрална обител на божествата, изобразена като кръг или диаграма — Б. пр.