Алисън Ноел - Нощна звезда

А Хевън едва сдържа възбудата си. Тя винаги е обичала драмите, а в момента направо живее заради тях.

Поемам въздух и мислено казвам на Джуд „Прости ми!“, след което се обръщам към Хевън и й заявявам:

— Знаеш ли, абсолютно същата простотия ми изтърси и Роман. Ще ти кажа онова, което казах и на него: вече не играя тази игра.

Тя ме поглежда с очевидно недоверие. Ясно е, че въобще не приема думите ми за истина. Затова ги изричам отново, за да не остане никакво съмнение:

— Сериозно говоря. Няма да избирам. Повече няма да участвам в тази игра. Така че няма да е зле да измислиш нещо друго — нещо по-оригинално. И не се притеснявай, имаме достатъчно време — повдигам спокойно рамене в знак на безразличие. — Аз не бързам. Макар че може би трябва да спреш да стискаш толкова силно горкия Джуд, освен ако не си решила да го убиеш тук и сега. Ако е така, довърши го, няма проблем. Тъй или иначе, не смятам да си тръгвам, преди да съм получила онова, за което дойдох.

Виждам как ръцете й започват да треперят от усилието да се сдържа. Гневът заплашва да я надвие. Изпълненият й с омраза поглед се впива в мен.

— Ами помогни ми, Евър! Иначе ще изгоря тази риза и ще убия Джуд — а ти не можеш да направиш нищо, за да ме спреш!

— Не, няма.

Запазвам пълно спокойствие, тонът ми е равен и твърд. Забелязвам, че леко отпуска хватката си, но не се обаждам, за да не го стисне отново и да му причини още повече болка.

— Сещам се за поне две причини, поради които няма да го направиш.

Тялото й започва да трепери, тя губи контрол над себе си.

— Първата е, че мина доста време, откакто за последно си пийна от сокчето. Привикнала си към еликсира и сега не издържаш без него. — Започвам да цъкам с език, а на лицето ми се изписва съжаление, примесено с презрение. — Само се погледни, Хевън! Очите ти са хлътнали и зачервени, физиономията ти е подпухнала, цялата се тресеш. Приличаш на развалина! Сигурно са изминали десетки, а може би стотици години, преди Роман да развие поносимост към напитката, а ти я пиеш едва от няколко месеца. Затънала си до шия. Защо не се погледнеш в огледалото?!

— А втората? — казва тя с дрезгав, пропит с жлъч глас.

— Втората е, че вече не съм сама. Деймън е тук — казвам с усмивка.

Усещам присъствието му, чувствам как изхвърча от колата си, блъсва входната врата и хуква през лабиринта от мебели в коридора. Чувам как предупреждава Майлс да остане отвън и да не се намесва. След миг го виждам до себе си, а Майлс наднича през вратата, след като е пренебрегнал съвета на приятеля си.

— Я-я, и Деймън си е довел подкрепление! Ама че сценка!

Обръщам се към Майлс и забелязвам, че аурата му потъмнява, раменете му увисват. Явно съжалява, задето пренебрегна предупреждението на Деймън. Видът на бившата му най-добра приятелка е не просто стряскащ, а направо страховит.

Хевън отвръща свирепо на съжалителния му поглед, в очите й лумват пламъци:

— Избрал си грешната страна, Майлс! Какъв предател се оказа!

Той я поглежда решително — дори да е уплашен, с нищо не го показва. Вместо това изправя гръб, изпъва раменете си и прокарва пръсти през лъскавата си тъмна коса с думите:

— Не съм избирал страна, Хевън. Може и да не съм съгласен с действията ти напоследък и вярно, че се поотдръпнах от теб, но не съм преставал да гледам на теб като на приятел. Изтърпях всичките ти роли: балерина, мадама в дизайнерски дрехи, готическия ти период, емо, а сега и ужасяваща безсмъртна вещица. — Свива спокойно рамене, а аз забелязвам, че аурата му е възвърнала яркостта и силата си. — И знаеш ли какво? Няма да мръдна от тук. Първо, защото не желая да се отказвам от приятелството ни, и второ, твърде много искам да разбера каква роля ще избереш след тази.

Лицето й се изкривява в презрителна гримаса и тя му отговаря с още по-дрезгав глас:

— Е, съжалявам, обаче следващ няма да има, Майлс. Независимо дали ти харесва или не, това беше. Приключих с промените. Виждаш пред себе си моята нова, подобрена и последна версия. Съвършената. В момента съм точно такава, каквато винаги съм искала да бъда.

Майлс поклаща тъжно глава:

— Силно се надявам да се откажеш. Само се погледни в огледалото.

Тя или не го чува, или се преструва, че думите му не я засягат. Вместо това се обръща към Деймън:

— И така, Деймън Аугусто Еспозито… — Усмихва се зловещо и червените й очи проблесват опасно.

Обръща се към него с името, дадено му преди векове, по времето, когато родителите му били убити и той бил изпратен в сиропиталището, където живял до избухването на Черната смърт. За да се спаси от чумата, използвал формулата на баща си и направил еликсир на безсмъртието. Това име не е използвал поне от няколко века и ми отнема известно време, докато разбера, че е неговото.