Алисън Ноел - Нощна звезда

Поклащам глава. И аз като нея нямам никаква представа какво става тук.

Погледът ми се премества от нея върху Джуд. Ужасно е уплашен, защото го е хванала на местопрестъплението — макар че не знам какво „престъпление“ е бил замислил. Не мога да си обясня каква е била целта му.

Дали е разбрал значението на ризата, колко важна е тя за мен и Деймън? Да не би да се е опитвал да я намери, за да ни я даде? Нещо като маслинена клонка, жест на примирие?

Или — по-лошо, но и по-вероятно — е искал да я унищожи? Това би означавало, че само се е преструвал пред Деймън, че нито му е простил, нито в действителност иска да са приятели. В такъв случай той хладнокръвно е планирал всичко и иска да си отмъсти.

Но преди да успея да намеря отговор на въпроса или да предприема нещо, тя го напада. Използва енергията от погълнатия еликсир — еликсирът, който аз й дадох — пуска ръката му и го сграбчва за гърлото така стремително, че никой от нас не успява да реагира. Повдига го във въздуха и го задържа там; краката му ритат безпомощно, лице то му започва да променя цвета си. С другата си ръка Хевън вдига високо ризата и я разтърсва пред очите ми, докато крещи:

— Какво, по дяволите, прави той тук?!

— Нямам идея — отвръщам искрено и тръгвам към нея бавно и спокойно, като внимавам да държа ръцете си така, че да ги вижда. — Не се сещам за какво може да е дошъл. Защо не питаш него?

Тя насочва поглед към Джуд, чиито очи заплашват да изхвръкнат, а лицето му почервенява и подпухва. След секунда размисъл го пуска на земята и веднага стисва рамото му, за да не избяга. Тялото му се разтърсва от кашлица и спазми, докато се бори да си поеме въздух.

— Двамата заедно ли го планирахте? — поглежда ме кръвнишки Хевън.

— Не — отричам на мига.

Очите ми се спират върху Джуд. Чудя се как го прави? Как успява винаги да се появи на неподходящото място в най-неподходящия момент? Защо винаги съсипва всичко? Едно е сигурно — това не е съвпадение. Съвпадения не съществуват. Вселената е твърде подредена и хармонична, за да допусне подобни случайности.

Каква тогава е причината? Защо всеки път, когато съм на крачка да получа онова, което искам, се появява Джуд и проваля всичко? Трябва да има някаква причина, но нямам идея каква може да е тя.

Хевън започва да изучава внимателно ризата, опитва се да разбере защо я искам, защо Джуд би рискувал живота си, за да я вземе… Каква ценност би могла да представлява за някой друг, освен за нея самата?

А после забелязва погледа му, впит в петното, както и моя, прикован в лицето му… и истината проблясва в ума й.

Избухва в лудешки смях, от който цялото й тяло започва да се тресе. Кикоти се толкова силно, че малко остава да загуби равновесие. Превива се напред и подпира длан на коляното си, смее се и едновременно кашля, пляска с ръка по бедрото си. Когато най-сетне успява да се съвземе достатъчно, за да каже нещо разбираемо, изтърсва:

— Ах, сега разбирам! — Стисва ризата с два пръста и я разклаща пред себе си, а на устните й плъзва зловеща усмивка.

— Наистина разбирам. За твое най-голямо съжаление обаче…

— И посочва мен, — а може би за твое, знам ли? — кимва към Джуд, — ще се наложи да направиш важен избор.

Обръща се, така че и двамата да сме й пред очите, и заявява:

— Знаете ли… първоначално я държах при себе си през цялото време. Носех я със себе си, където и да отидех. На училище, в магазина… даже спях с нея. Така винаги усещах миризмата му. Ризата бе последната нишка, която ме свързваше с Роман, единственото нещо, което ми остана от него. Сега обаче знам, че това не е така. Всичко, което виждате тук, е мое. Роман не знаеше, че ще умре, и затова не остави завещание. Което означава, че никой друг няма право на вещите му… макар че може да опита, ако му стиска. Сега това е връзката ми с Роман. — Размахва ризата във въздуха и посочва с нея къщата и антиките, с които е пълна. Другата й ръка се протяга към Джуд и отново сграбчва ръкава му. — Тази къща, мебелите, всички стоки от магазина, всичко, което Роман бе събрал през дългия си живот, принадлежи на мен. Накъдето и да погледна, виждам неща, които ми напомнят за него. Затова вече не се нуждая от скапаната риза. Но ти, Евър, ти имаш нужда от нея. Заради петното е, нали? Това е единствената следа от прословутата противоотрова, която беше на крачка да получиш — ако не се бе появил този приятел тук.

Стисва още по-силно Джуд, който потръпва от болка, но не издава и звук. Не иска да й достави удоволствие, като й покаже, че страда.