Алисън Бренан: Опасна близост

Tempting Evil © Allison Brennan, 2008

All rights reserved

© Юлия Чернева, превод

© Димитър Стоянов – Димо, художествено оформление на корицата

© Издателство ЕРА, София, 2008

ISBN: 978-954-389-024-8

Корекции: Diltea, 2015

18 месеца по-рaнo

– Трябваше да убия кучката, когато имах възможност.

Арън Дохърти искаше да каже на Линк да млъкне, но не му обърна внимание. Никакви препирни, докато не бъдеше готов. Нямаше намерение да проваля единствения си шанс.

Моментът беше наближил.

През август в "Сан Куентин" се разнасяше миризма на влага и мухъл. Горещият, спарен, солен въздух не можеше да разсее противната смрад на урина и пот, но Арън поне не чувстваше хлад.

– По дяволите, Дохърти, остави проклетата книга.

Той не отговори и прелисти страницата. "Не му позволявай да те вбеси."

– Не мога да повярвам, че четеш такива тъпотии. Тя е много по-голяма кучка от сестра си. Трябваше да я чуеш в съда. Сякаш съм преследвал Трикси! Можехме да успеем, ако не беше тя.

– Ти уби съпруга ѝ и сина ѝ. – Арън не желаеше да говори, но Линк го ядоса.

– Казах ти как стана. Не исках да убивам хлапето. И аз имам дете. Не наранявам деца. Не съм проклет извратен тип като Монро.

– Млъкни! – изкрещя Монро от съседната килия.

В затвора се разнесе силно бръмчене – сигналът за вечеря. Всички се наредиха като дресирани плъхове до вратите на килиите и зачакаха електронните ключалки да изщракат.

Сърцето на Арън заблъска в гърдите. Моментът беше дошъл.

Той се промъкна зад Линк, без да поглежда в очите другите затворници. Те тътреха крака, потяха се и не разговаряха. Помията, която им даваха, не се ядеше, но беше храна и ако пропуснеха някое ядене, щеше да бъде по-лошо, затова застанаха на опашката.

Ножът премина през редицата и стигна до ръката на Арън. Трябваше да поиска няколко услуги и да плати на шест души, за да го организира. Направиха го за цигари. Бяха чули за новото правило, че пушенето в затвора ще бъде забранено, и всички се запасяваха. Засега Арън имаше най-много пакети, но ги криеше, защото не пушеше. Не понасяше цигарите.

Той скри острия, смъртоносен, ръчно изработен дървен нож в ризата си и зачака сигнала. Тишина.

Започна се, докато носеха подносите си към масата.

– Не ме пипай, педал!

В другия край на помещението се сборичкаха. Арън не вдигна глава и не каза нищо. Вървеше до Линк, носеше подноса в едната си ръка и после изведнъж заби ножа под слънчевия му сплит.

Арън продължи да върви.

По-късно научи, че е пробил белия дроб на Линк и затова негодникът не е извикал.

Никой не забеляза, че Линк лежи на пода. Видяха го едва след като разправията в другия край на стаята утихна.

И сетне настъпи хаос.

Арън се хранеше и съчиняваше писмо до единствената си истинска любов. Нямаше обаче да напише писмото, още по-малко да го изпрати.

Скъпа Джоана, Тази вечер убих Линкълн Барне заради теб. Той беше лош човек, боклук, и съм натъжен, че бруталността му те нарани.

Тази вечер бе раздадено правосъдие. В името на любовта убих заради теб. Ти го заслужаваш напълно.

В момента не можем да бъдем заедно, но имам право поне на още едно обжалване. Може би ще дойдеш да ме видиш. Четеш ли писмата ми? Обичам те. Липсваш ми.

С обич, вечно твой Арън

Арън Дохърти погали избелялата снимка, която беше изрязал от статия в списание преди повече от година.

Джоана.

Неговата любов беше красива. Имаше кестеняви коси със златисти кичури, големи, кръгли, шоколадовокафяви очи и две дълбоки трапчинки, които сигурно оставаха на бузите ѝ дори когато не се усмихваше. Изгаряше от нетърпение да докосне гладката ѝ бяла кожа и червените ѝ устни и да я целуне.

Красотата на Джоана беше част от привлекателността ѝ. Тя беше единствената жена в света, която наистина го разбираше. И когато най-после се запознаеха, тя щеше да разбере, че Арън е любовта на живота ѝ.

Също както той го осъзна, когато видя снимката ѝ преди две години, докато четеше книгите ѝ, и научи всичко за нея.

Когато уби заради нея.

Двамата бяха сродни души. Всяка написана от нея дума беше предназначена за него. И всеки неин разказ беше написан за него. Като в "Дръж се естествено".

Арън извади измачканата книга от раницата си. Открадна я от библиотеката предишната седмица, скоро след земетресението. Изпита физическа болка, когато се наложи да остави всичките си книги от Джоана Сътън, но нямаше избор. Взе от библиотеката три, които лесно можеше да скрие в якето си, защото нямаха електронен код на гърба.