Алисън Бренан: Опасна близост

Отвори я на един от множеството подчертани откъси. Прочете романа два пъти, откакто избяга миналата седмица. Книгата направи чакането поносимо.

"Тя кръстоса крака и ги сви под себе си. Люлеещият се стол се заклати. Движението я успокояваше. Мислеше ли Гарет за нея, докато беше на хиляди километри в пустинята и служеше на родината си? Знаеше, че той е герой. Грейс извади вестника от джоба си. Беше измачкан и скъсан, защото го носеше навсякъде, но не можеше да се раздели с него. Заглавието на първата страница гласеше: "Местен герой спасява трима по време на бомбардировка".

Тя се загледа в необятното открито пространство около родния си дом и сълзите я заслепиха. Ръката ѝ неволно се отпусна върху леко закръгления ѝ корем. Как да му съобщи по телефона или електронната поща за новия живот, който бяха създали? Как можеше да се държи така, сякаш всичко е същото, когато целият ѝ свят се беше променил изведнъж?

– Върни се жив и здрав у дома, Гарет."

След това Гарет и Грейс заживяваха щастливо. Такава щеше да бъде съдбата и на Арън и Джоана. Чувстваше, че в момента тя мисли за него. Питаше се кога ще отиде при нея. Щеше да го познае като нейния герой веднага щом го видеше. Щеше да го целува, да го докосва и да го люби.

Той се възбуди и се размърда неловко на изтъркания пластмасов стол в мотела. Пъхна ръка в панталона си, за да облекчи неудобството, но само се възбуди още повече и изстена.

Започна да се масажира и се замисли за Джоана. Щяха да се оженят със скромна церемония и после щеше да я отведе в уединено убежище, където да бъдат заедно. Може би никога нямаше да излязат оттам. Щеше да я люби всяка нощ и да я гледа как пише през деня. Щяха да бъдат неразделни.

Арън отново изстена и докато се готвеше да изпита върховната наслада, погледна снимката на Джоана.

Ребека.

Лицето на Джоана се преобрази в жената, която някога го беше обичала. И наранила. Кучката го беше принудила да я убие.

– Обичам те, Ребека. Знам, че и ти ме обичаш.

– Нещата между нас не стоят така. Не те обичам по този начин. Моля те, не ми причинявай това.

– Как така не ме обичаш? Непрекъснато повтаряш, че ме обичаш! Лъгала ли си ме през цялото време? Играеше ли си с мен?

Тя се втренчи в него така, сякаш беше извънземен. Страх ли съзря в очите ѝ? Защо ще се плаши от него? Той я обожаваше. Страхът ѝ го ядоса.

– Арън, трябва да си вървиш.

– Не!

Бяха в дома на Ребека. Тя го беше поканила. Беше идвал много пъти.

"Само два пъти, и то защото ти я принуди да те покани. "

Арън заглуши мрачния глас и хвана Ребека за ръката.

– Някой ли те е накарал да отричаш чувствата си? Онзи тъпак, с когото работиш на снимачната площадка, Трент Лосън?

– Трент? – Тя бързо поклати глава. – Не знам за какво говориш, Арън. Плашиш ме. Много те моля, пусни ме.

Той я разтърси и косите ѝ се разпиляха на раменете.

– Не разбираш ли? Родени сме един за друг, Ребека.

– Пусни ме.

– Кажи, че ме обичаш!

По лицето ѝ започнаха да се стичат сълзи.

– Обичаш ме. Знам го. Миналата седмица заяви: "Не мога да си представя как бих живяла и един ден без теб. "

. Тя замига бързо.

– Какво? Това е реплика от филма, в който играя. Какви ги говориш?

– Познаваме се отдавна.

– Познаваме се, защото сме съседи. – Ребека се разрида и гласът ѝ стана истеричен. – Моля те, престани! – Тя отвори уста и Арън разбра, че ще изпищи.

Нещо стегна сърцето му толкова силно, че не можеше да диша и да разсъждава. Кръвта му се разгорещи и се опита да се движи по-силно и по-бързо.

Не разбра как ножът се озова в ръката му. Не си спомняше да го е носил в дома ѝ. Изведнъж на бузата на Ребека се появи дълъг червен разрез и тя извика от болка и страх.

Арън изпъшка, поклати глава и прогони от съзнанието си образа на окървавеното лице на Ребека. Членът му омекна, без да изпита облекчение. Смачка снимката на Джоана и я хвърли.

Джоана.

Втурна се към стената и взе листа с фотографията.

– Извинявай, извинявай, извинявай! – Внимателно разгъна снимката и се опита да изглади гънките. Сърцето му блъскаше в гърдите.

Джоана не беше Ребека. Не би го излъгала. Арън се беше досетил как е станало всичко. Някой бе казал на Ребека да скъса с него. По всяка вероятност Трент Лосън. Тя не искаше, но я манипулираха.

"Ти я уби, Арън."

Не желаеше да мисли за онзи ден. Изпадаше в депресия, защото не искаше да наранява Ребека. Обичаше я. Но тя излъга, а той мразеше лъжците.

"Ти не заслужаваш жени като Ребека и Джоана."