Алисън Ноел - Нощна звезда

Отварям уста да отрека обвинението, но веднага я затварям. Няма смисъл да повтарям едно и също. Тя няма да си промени мнението. Независимо от пълните самопризнания на Джуд, все още ме смята за виновна.

— Това, че не ти си нанесла решителния удар, не променя факта, че си съучастничка. Носиш не по-малка отговорност от реалния извършител!

Хевън се усмихва и белите й зъби проблесват ослепително. Започва отново да рита вратите на кабинките, сякаш иска да подчертае думите си с трясъка.

— Нали това каза преди минути на своята добра приятелка Онър? Защото истината е, че си била там, когато той е влетял… и не си направила нищо, за да го спреш! Стояла си там, без да помръдваш. Това те прави негов съучастник, ако трябва да използвам собствените ти думи.

Изчаква думите й да проникнат в ума ми, да осъзная значението им. Тя не само слуша внимателно разговорите, които водя, но и иска аз да знам, че може да прави много, много други неща.

Вдигам ръце пред гърдите си с обърнати към нея длани — помирителен жест. Надявам се да сложа край на това, преди да е станало прекалено късно.

— Няма нужда да се държим така. — Внимателно, но твърдо отвръщам на погледа й. — Не е нужно да го правиш. Всяка от нас може да живее живота си, без да си пречим. Няма причина да…

Не успявам да довърша. Очите й потъмняват, изражението й става сурово, гласът й заглушава моя:

— Не си прави труда! Не можеш да промениш решението ми.

Устните й се изпъват в тънка линия. Личи си, че не се шегува. Залогът обаче е твърде висок и трябва да продължа да опитвам.

— Добре, добре. Разбрах. Решила си да изпълниш заплахите си и смяташ, че не мога да те спра. Ще видим дали е така. Но преди да си сторила нещо, за което по-късно ще съжаляваш, искам да проумееш едно: губиш си времето. Отмъщението ти е безсмислено. Явно още не си схванала, че и аз се чувствам ужасно заради случилото се с Роман. Знам, че е трудно да го повярваш, но е факт. Съжалявам, че закъснях и не успях да спра Джуд. Не исках да става така. Дори не съм предполагала, че може да се случи. Освен това аз познавах Роман много по-добре от теб — какво го движи, какви са причините за постъпките му. Затова и му простих. Затова отидох да го видя, за да му обясня още веднъж, че вече не искам да се боря с него, че искам да сключим примирие. Обаче точно когато успях да го убедя и двамата решихме да работим заедно, нахлу Джуд, който изтълкува ситуацията погрешно. Останалото го знаеш. Кълна ти се, че въобще не подозирах, че може да се случи нещо подобно. Иначе щях да се опитам да го спра. Цялата работа бе едно трагично недоразумение. Нищо друго. Не бе замислено предварително, липсваше каквато и да било зловеща цел.

Наблягам на думите си, макар самата аз да не съм напълно убедена в тях. Не съм сигурна дали Джуд наистина изтълкува погрешно ситуацията и само се опитваше да ме защити; може да е имал много по-злокобни намерения. Може да е искал да ми попречи да взема противоотровата, за да има шанс с мен след векове отхвърляне. Не съм спряла да обмислям тази възможност от нощта, в която умря Роман — и още не съм стигнала до категорично заключение.

— Той реши, че съм в опасност. Че съм се самозабравила, че съм изцяло под властта на черната магия. Действа импулсивно, по инстинкт. Това е всичко. Сериозно ти казвам — насочи гнева си към мен, щом търсиш виновник, но не замесвай и Джуд.

Усещам, че думите ми я бръсват я леко, но не оставят следа — като дъжда по прозорците.

— Проблемът ти е, че искаш да предпазиш Джуд. — Тя свива рамене, сякаш за да покаже, че той е за еднократна употреба, като поредната момчешка група, излязла на мода. — Както знаеш обаче, това може да стане само като го накараш да пие от сокчето. В противен случай битката няма да е равностойна. Той няма да я преживее. Няма да може да ми противостои.

Отново се захваща да рита вратите. Удря ги толкова силно и бързо, че в помещението движението и звукът се сливат. Аз само я наблюдавам и клатя глава.

Нямам никакво намерение да превръщам Джуд или когото и да било в безсмъртен. Остава ми обаче един последен коз. Нещо, което съм сигурна, че не знае. И макар че то вероятно ще я разгневи още повече, трябва да го чуе. Трябва да научи какво планираше възлюбеният й Роман.

— Знаеш ли какво…

Тонът ми е спокоен и твърд, погледът ми не трепва. Искам да схване, че представлението й с вратите нито ме стряска, нито ме притеснява или дразни.

— Не ти го казах по-рано, защото не смятах, че е необходимо. Не исках да те наранявам още повече, и без това ти се събра много. Има обаче нещо, което не ти е известно. Роман се канеше да си тръгне. — Очите ми се впиват в нейните и виждам, че трепва, макар и едва забележимо. Това ми стига да продължа с пълна скорост: — Смяташе да се върне в Лондон, в „добрата стара Англия“, както я наричаше. Твърдеше, че животът в този град е прекалено бавен, в него не се случва нищо интересно… Че нищо и никой тук нямало да му липсват.