Алисън Ноел - Нощна звезда

— Тя отиде до тоалетната — отвръща на неизречения въпрос в погледа ми. — Вероятно си оправя грима или пък изкарва плодовия шейк, който изсърба на обяд. А може би обмисля нови начини за изнудване на останалите мажоретки. Или и трите едновременно!

Свива рамене. С едната си ръка е обгърнала купа учебници. Кафявите й очи ме оглеждат от главата до петите: от русата ми коса до лакираните ми в розово нокти на краката.

— Тогава защо ти е на теб да се държиш така? — питам аз и на свой ред я оглеждам от тъмната коса със скорошни червени кичури, през полупрозрачната плетена жилетка върху светъл потник, черния клин до високите до коленете черни ботуши с равна подметка. — Защо се занимаваш с цялото това планиране, щом я мразиш толкова? Защо не оставиш нещата така и не продължиш да си живееш живота?

— Значи наистина можеш да ми четеш мислите — заявява тя, без да повишава глас, сякаш говори на себе си. — Може би някой ден ще ме научиш как.

— Едва ли — отсичам аз и въздъхвам.

Почти съм готова да надникна в ума й, за да разбера какво мисли в действителност, но се въздържам. Напомням си, че това не е хубаво и че трябва да проявя търпение и да оставя нещата да следват естествения си ход.

— В такъв случай може би Джуд ще ме научи. — Тя повдига вежда и се втренчва в мен — все едно ме изпитва или заплашва.

Аз обаче само стисвам устни и хвърлям поглед към шкафчето си. Нямам търпение да зарежа в него всички учебници, които „прочетох“ в мига, в който ги докоснах. Поемам към колата на Деймън, където той ме чака.

— Не разчитай на това — заявявам.

Всъщност предпочитам да не мисля за Джуд по никакъв начин, под никаква форма. Писах му няколко пъти да се уверя, че е жив и здрав и Хевън не е успяла да се добере до него, но не сме разговаряли от нощта, в която уби Роман. Нощта, в която ми се наложи да защитавам точно човека, на когото съм толкова бясна, че ми иде да го убия.

— Доколкото си спомням, той няма подобна дарба — продължавам аз и премествам чантата си на другото рамо.

После я стрелвам с поглед, който казва: „Нямам представа какво целиш, но ако наистина искаш да ми кажеш нещо, минавай направо на въпроса!“

Тя свива рамене и се оглежда наоколо, без да спира очи на нещо конкретно.

— Нима не искаш тя да си плати за всички гадости, които ти стори? — Обръща се и внимателно ме поглежда. — За училищното наказание, видеоклипа в Ю Туб, Деймън…

Прави драматична пауза, докато чака аз да кажа нещо. Да си чака колкото ще, няма да й се връзвам.

— Както и да е — продължава тя притеснено, защото усеща, че всеки момент ще се врътна и ще си тръгна, — просто съм учудена, че не бързаш да се присъединиш към мен. Смятах, че първа ще прегърнеш идеята — или може би втора. Веднага след мен.

Поемам си дълбоко въздух. В момента искам само едно: да се разкарам оттук възможно най-бързо и да премина към много по-хубавата част от деня. Въпреки това решавам да й отделя малко време и казвам:

— Е, Онър, ще ти споделя голямата новина. Ако наистина разсъждаваш по този начин, би трябвало да си наясно, че попадаш в същата категория като нея. Ти самата се държа гадно с мен.

Тя се размърдва, явно й е неудобно, което ме насърчава да продължа:

— Всъщност ти изигра огромна роля за това да ме накажат. И беше през цялото време с нея, когато ме засякохте във „Виктория Сикрет“ и тя засне клипа, който после качи в интернет и ме направи толкова популярна . Дори идеята да не е била твоя, крайният резултат е същият. Ти стоеше отстрани и гледаше, не предприе нищо, значи си не по-малко виновна от нея. Даже си й съучастник. Когато помагаш на някого, който тормози другите, ставаш част от този тормоз. Въпреки това аз не съм тръгнала да те тероризирам или да си отмъщавам по някакъв начин, нали? И знаеш ли защо?

Млъквам за миг, усетила, че интересът й е на път да угасне, но после продължавам с подновена решителност:

— Защото не си струва. Не си струва времето и усилията. За това ще се погрижи кармата, тя ще възстанови равновесието. Сериозно ти казвам, трябва да преосмислиш грандиозния си план. Цялата постановка е сбъркана и е тотална загуба на време, защото ти самата не си съвсем невинна. Тези неща обикновено му се връщат на човек, когато въобще не очаква.

— Карма ли? — пита тя през смях и прави презрителна физиономия. — Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Евър, но започваш да звучиш като Джуд, с неговите приказки за добър и лош късмет. Защо не се запиташ следното: Кога за последно кармата е обърнала внимание на Стейша? — Прави кратка пауза за по-голям ефект, след което добавя: — Защото, ако случайно не си забелязала, тя спокойно се носи напред в живота и прави каквото си поиска, с когото си поиска. На теб може да не ти пука или да ти харесва да се изживяваш като нейна жертва, но на мен ми дойде до гуша от игричките й! Знаеш ли, че тя се опита да свали Крейг просто за да ме нарани? Да ми покаже коя е кралицата и коя винаги ще играе поддържащата роля.