Алисън Ноел - Нощна звезда

Картини, рисувани преди столетия, повдигащи въпроси, на които няма как да се отговори лесно, с едно изречение.

Макар да се заклех никога да не го правя, освен ако не е абсолютно необходимо, смятам, че ситуацията го налагаше. Докато с Деймън си говорят нещо за Флоренция, аз незабелязано прониквам в ума на Майлс. Трябва да разбера какво мисли, подозира ли нещо и какво. За свое удивление откривам, че изобщо не се интересува от нещата, за които се притеснявах. Мислите му са съсредоточени върху… мен.

— Разочарован съм — заявява той, като прекъсва Деймън и насочва вниманието си към мен.

Измъквам се от ума му точно навреме, за да се опитам да разбера накъде бие.

— Прибрах се обновен и усъвършенстван, както вероятно сте забелязали… — Прекарва ръка от главата към краката си, сякаш представя някакъв вид трофей. — Смятах, че това ще е най-добрата ми година, а какво заварвам? Двете ми най-добри приятелки все още са скарани, не си говорят и ме принуждават да избирам страна, макар че изрично ги предупредих да разрешат проблема, преди да се върна. Нямам никакво намерение да участвам в тази игра. Отказвам да се правя на Мерил Стрийп в „Изборът на Софи“! Всъщност…

— Тя това ли ти каза? — прекъсвам го аз, защото ако го оставя, може да продължи да си говори, докато не удари последният звънец. — Каза ти, че трябва да избираш? — снижавам гласа си, защото група ученици минават край масата ни.

— Не, нямаше нужда. Ясно е, че щом ти не й говориш и тя не ти говори, ще трябва да избирам. — Тръсва глава и лъскавите му кестеняви къдрици се люшват покрай лицето му. — А такова нещо аз няма да търпя! Давам ви време до утре да се разберете и да изгладите разногласията си или ще съм принуден да отида да се храня другаде. А, да, и още нещо. Ако случайно смяташ, че не говоря сериозно, да знаеш, че се докопах до ключовете за старата кола на майка ми. Тоест вече не завися от теб да ме караш. Двете с Хевън сте на равни начала. Нямате друг избор, освен да решите проблема, ако искате да ме видите отново. В противен случай…

— В противен случай какво? — питам аз, като се опитвам да говоря спокойно и шеговито, защото не знам как да му съобщя, че доколкото познавам Хевън, по-вероятно е до утре проблемът да се влоши, не да се реши.

— В противен случай ще си намеря нова маса и нови приятели! — Той кимва, за да подчертае думите си, и поглежда първо мен, после и Деймън. Иска да ни е ясно, че възнамерява да изпълни заканата си.

— Ще видим какво може да се направи по въпроса — заявява Деймън, който просто иска да приключи разговора и да забрави за това.

— Нищо не мога да обещая — допълвам аз. Не искам да му давам напразни надежди, да храни илюзии.

Звънецът бие и решил, че въпросът е приключен, Деймън ме хваща за ръка и ме повежда към класната стая. Майлс обаче го потупва по рамото и му казва:

— Колкото до теб… — млъква за миг и изпитателно го измерва с поглед. — Двамата с теб трябва да си поговорим. Доста неща имаш да обясняваш.

Предполагам, че вниманието ми дотолкова е било съсредоточено върху Хевън, че напълно съм забравила за другите си две немезиди — Стейша Милър и дясната й ръка Онър. Когато обаче влизам в шестия час, този по физика, приглушения им смях е достатъчен да си спомня всичко.

Звънецът бие и вратата се затваря зад гърба ми. Насочвам се право към средата на стаята и се усмихвам доволно при вида на шокираното изражение на Стейша. Не може да повярва, когато сядам на първото свободно място близо до тях. Защо да ги карам да си кривят вратовете, когато мога да им спестя това неудобство? Сега имат идеална видимост към чина ми и нищо не пречи на гледката към любимия им обект за мъчения — мен.

Всъщност само Стейша изглежда изненадана от избора ми. Онър приема развитието на събитията спокойно; само се изправя на седалката и повдига вежда. Погледът, който ми отправя, е предпазлив, двусмислен. Почти неразгадаем.

Мен обаче много повече ме интересуват мислите, които се въртят в главата й, отколкото изражението й. Защото Онър правилно е предположила, че я слушам, и те са директно насочени към мен:

Зная, че ме чуваш. Знам всичко за теб. Освен това съм наясно, че си разбрала какво смятам да сторя на Стейша — да я накарам да си плати за всяка гадост, която е сторила на мен и на другите, които са имали злополучието да се изпречат на пътя й. Не знам единствено дали планираш да ми помогнеш, или да ми попречиш. Ако е второто, по-добре си помисли отново. Първо, тя се отнасяше с теб като с изтривалка, и второ, дори и да опиташ, не можеш да ме спреш. Никой не може. Нито ти, нито Джуд, а най-малко пък самата Стейша. Затова изобщо не се пробвай!