Брандън Сандърсън - Зарево

Това е. Ще призная обаче, че съм любопитен защо искаш да знаеш миналото на мъртъвЕпичен. Какво проучваш, Тиа?

Отдолу с почерка на Тиа бяха надраскани думите: Да, Дейвид, аз също съм любопитна за какво ровиш. Ела да си поговорим.

Оставих листа и отидох до стаята на Проф. В скривалището не използвахме врати, само завеси от плат. Можех да чуя гласовете вътре.

— Дейвид… — обади се Ейбрахам.

— В тези бележки тя пише да ида да си поприказваме.

— Съмнявам се да е имала предвид веднага.

Поколебах се пред вратата.

— … тези цветя са явен знак, че Абигейл е намесена — говореше тихо Тиа в стаята. Едва смогвах да я чуя.

— Възможно е — отговори Проф. — Но самите цветчета са твърде очевидни. Това ме кара да се чудя дали някой съперник от Епичните не се опитва да насочи вниманието ни към нея, или…

— Или какво?

— Или тя самата опитва да ни примами да идем. Не мога да не го приема като хвърлена ръкавица, Тиа. Абигейл иска да ида и да се изправя лице в лице с нея. И ще продължи да праща хора, които да опитват да убият моя отряд, докато не ида. Това е единствената причина тя да наеме точно Зарево, която мога да измисля.

Зарево.

Меган.

Влязох в стаята, без да обръщам внимание на примирената въздишка на Ейбрахам.

— Меган? — настоях аз. — Какво за Меган?

Тиа и Проф стояха лице в лице. И двамата се обърнаха към мен, все едно бях сопол, изкихан на предното стъкло на колата. Вирнах брадичка и ги изгледах. Бях пълноправен член на този отбор; бих могъл да съм част от…

Искри. Тези двамата наистина умееха да гледат . Открих, че се потя.

— Меган — повторих аз. — Вие, ъъ, сте я намерили?

— Убила е един член на Възмездителите във Вавилар — отговори Проф.

Думите му ми подействаха като юмрук в стомаха.

— Не е била тя — реших аз. — Каквото и да смятате, че се е случило, не разполагате с всички факти. Меган не е такава.

— Името ѝ е Зарево. Онази, която наричаш Меган, беше просто лъжа, създадена за наша заблуда.

— Не — възразих аз. — Това беше истинската. Видях го в нея; познавам я. Проф, тя…

— Дейвид — сопна се нервно Проф. — Тя е една от тях .

— И ти си такъв! — креснах му аз. — Мислиш, че можем да продължаваме като досега? А какво става, ако някой Епичен като Трошача на гърбове или Разрушението дойде? Някой, който може просто да изпари целия град, за да се добере до нас?

— Затова никога не стигахме толкова далеч! — извика ми Проф в отговор. — Затова държахме Възмездителите в тайна, бяхме тихи и никога не нападахме твърде могъщи Епични! Ако този град бъде разрушен, това ще е по твоя вина , Дейвид Чарлстън. Смъртта на десетки хиляди ще е на твоята глава!

Отстъпих потресен и внезапно осъзнах какво правя. Настина ли спорех с Джон Федрус, предводителя на Възмездителите? С Висш Епичен? Въздухът сякаш се деформираше около него, когато крещеше по мен.

— Джон — обади се Тиа, скръстила ръце. — Това беше несправедливо. Ти се съгласи да нападнем Стоманеното сърце. В случая всички имаме вина.

Проф я погледна и част от гнева изчезна от очите му. Той изръмжа.

— Трябва ни изход от това нещо, Тиа. Ако ще водим тази война, ще имаме нужда от оръжия срещу тях.

— Други Епични — продумах аз, когато отново бях в състояние да говоря.

Проф ме изгледа.

— Може и да е прав — рече Тиа.

Проф отмести гневния си поглед към нея.

— Каквото сме постигнали — продължи тя, — постигнали сме го заради твоите сили. Да, Дейвид свали Стоманеното сърце, обаче никога не би оцелял достатъчно дълго без твоята защита. Може би е време да започнем да си задаваме нови въпроси.

— През всички тези месеци заедно — казах аз — Меган никога не се обърна срещу нас. Видях я да използва силите си и, да, след това стана малко кисела, но си остана добра, Проф. А в битката със Стоманеното сърце тя дойде на себе си, щом ме видя.

Проф поклати глава.

— Тя не използва силите си срещу нас, защото шпионираше за Стоманеното сърце и не искаше да се разкрива — рече той. — Ще призная, че това може и да я е направило по-разумна, по-близка до самата себе си, докато беше с нас. Но тя вече няма причина да избягва използването на силите си; силите вече са я погълнали, Дейвид.

— Но…

— Дейвид — настоя Проф, — тя уби Възмездител.

— Има ли свидетели?

Проф се поколеба.

— Още не разполагам с пълни подробности. Знам, че има поне запис, който е направен, докато тя се е била с един от нашите хора. А после той е намерен мъртъв.