Брандън Сандърсън - Зарево

— Проф е зает.

— Мога да си представя. И трябва да кажа, че наистина оценяваме защитата, която ти и твоите хора предоставяте на този град. — Тя погледна през рамо към трупа, после вдигна вежда. — Не мога обаче да кажа, че разбирам целия замисъл на играта ви.

— Госпожо кмет? — попитах аз.

— Вашият водач позволи колелото на политиката да ме постави начело на Нюкаго, ала аз не знам почти нищо за целите на Възмездителите относно този град, всъщност относно цялата страна. Хубаво ще е да знам какво планирате.

— Лесно е — отговорих. — Да убиваме Епични.

— А ако се събере една банда от Епични и дойде да нападне внезапно града?

Аха. Това ще е проблем.

— Електричната — каза тя — ни тероризира в продължение на пет дни, докато вие трескаво планирахте. Пет дни е дълго време един град да се намира под ботуша на поредния тиранин. Ако петима или шестима могъщи Епични се обединят и дойдат с намерението да унищожават, не мога да си представя как бихте ни защитили. Сигурно можете да ги ликвидирате един по един, ала преди да свършите, Нюкаго ще се превърне в пустиня.

Бригс спря да върви и се обърна към мен. Останалите вече не можеха да ни чуят. Погледна ме в очите и аз съзрях нещо в изражението ѝ. Това… страх ли беше?

— Затова питам — тихо рече тя, — какъв е вашият план? След години на криене и нападане само на средни по значение Епични, Възмездителите се разкриха и събориха не кого да е, а Стоманеното сърце . Това означава, че имате по-голяма цел, нали? Започнали сте война. Знаете тайната, с която да я спечелите, нали?

— Ъъ… — Какво бих могъл да кажа? Тази жена, която беше преживяла управлението на един от най-могъщите Епични в света — и която беше взела властта след неговото падане — ме гледаше с молба на устните и ужас в очите.

— Да — отвърнах аз. — Имаме план.

— И…?

— И може би сме намерили начин да спрем всички тях, госпожо кмет. Всеки Епичен.

— Как?

Усмихнах се — надявах се, уверено.

— Тайна на Възмездителите, госпожо кмет. Но ми вярвайте. Ние знаем какво правим. Никога не бихме подхванали война, която очакваме да загубим.

Тя кимна, видимо поласкана. Върна се към деловия тон и понеже вече я слушах, разполагаше с десетки неща, за които искаше да попитам Проф — повечето от тях приличаха на опити да определи къде са в политиката той и Възмездителите. Влиянието ѝ сред елита на Нюкаго щеше силно да нарасне, ако успееше да покаже Проф като свой приятел. Отчасти по тази причина ние се държахме на разстояние.

Слушах я, обаче бях разсеян от онова, което ѝ казах. Имаха ли Възмездителите план? Всъщност не.

Но аз имах.

Накрая се върнахме на мястото, където лежеше трупът на Електричната.

Бяха се насъбрали още хора, включително някои представители на прохождащата преса в града, които снимаха. За нещастие, снимаха и мен няколко пъти.

Минах през тълпата и коленичих до тялото.

Тя беше бясно куче, както се изрази Проф. Убийството ѝ наистина беше проява на милост.

Тя дойде за нас , рекох си. И е третата, която избегна да влезе в бой с Проф. Митоза бе дошъл в града, докато Проф го нямаше. Инстабам опита да се отърве от Проф при преследването, когато целта му беше Ейбрахам. Сега Електричната беше хванала Проф и го беше оставила, за да гони мен.

Проф имаше право. Нещо ставаше.

— Дейвид? — попита Рой. Стоеше на колене, облечен в черно-сивата броня на Правоприлагането.

— Аха.

Рой подаде нещо в облечената си в черна ръкавица ръка. Венчелистчета в ярки дъги от нюанси — всяко преливаше в три или четири цвята, като смесена боя.

— Бяха в джоба ѝ — каза Рой. — Не намерихме нищо друго у нея.

Махнах на Ейбрахам да приближи и му показах цветчетата.

— От Вавилар са — рече той. — Мястото, което беше познато като Ню Йорк.

— Там действаше Митоза, преди да дойде тук — тихо отвърнах аз. — Съвпадение?

— Надали — каза Ейбрахам. — Мисля, че трябва да идем да ги покажем на Проф.

Все още поддържахме тайна база, скрита в дълбините на Нюкаго. Макар да посещавах всекидневно един апартамент горе, за да взимам душ, спях тук долу, като останалите. Проф не искаше хората да знаят къде да ни намерят. Понеже последните Епични, които дойдоха, определено опитаха да ни убият, това решение ми се струваше добро.

Двамата с Ейбрахам крачехме през дългия скрит пасаж, изсечен право в металната земя. Стените на тунела притежаваха характерната гладкост, придадена от тензорите. Когато някой от нас владееше разрушителните сили на Проф, можеше да превръща плътен метал, скала или дърво в прах. Това придаваше на тунела усещане за нещо изваяно, като че стоманата беше глина, която бяхме издълбали с ръцете си.