Ема Донахю - Стая

— Е, да — казва тя, — ако си направи труда…

— Защо прави труд?

— Искам да кажа, че може да се наложи да отиде в два или три магазина, а това ще го раздразни. Ако пък не намери пустото нещо, накрая може изобщо да не получим Неделно лакомство.

— Ама, Мам — смея се аз. — Той не ходи в магазини. Магазините са в Телевизор.

Тя хапе устна. После поглежда тортата.

— Както и да е, съжалявам, реших, че бонбоните ще свършат работа.

— Глупава Мам.

— Идиот — плесва се по челото.

— Глупендър — казвам аз, ама не гадно. — Другата седмица, когато съм на шест, гледай да вземеш свещи.

— Другата година — казва Мам, — искаш да кажеш догодина. — Очите й са затворени. Винаги го правят понякога и тя цяла минута не казва нищо. Когато бях малък, си мислех, че батерията й е свършила, както веднъж стана с Часовник, наложи се да поискаме батерия за него за Неделно лакомство.

— Обещаваш ли?

— Обещавам — отваря очи тя.

Отрязва ми грамадно парче и аз прибирам всичките пет върху моето, докато не гледа, двата червени, розовия, зеления, синия, и тя казва:

— О, не, още един изчезна, как пък стана това?

— Вече никога няма да го намериш, ха-ха-ха — казвам аз като Крадльо, когато задига нещо от Дора. Вземам един от червените и го приближавам до устата на Мам, тя го премества към предните си зъби, които са по-малко гнилови, и си отхапва с усмивка.

— Виж — показвам й, — в моята торта има дупки, където бяха бонбоните допреди малко.

— Като кратери. — Слага пръст в едната.

— Какво е „кратери“?

— Дупки на мястото на нещо, което е станало. Като вулкан или експлозия…

Връщам зеления бонбон в кратера му и правя десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно, бум. Той излита в Открития космос и в устата ми. Тортата за рождения ми ден е най-хубавото нещо, което някога съм ял.

На Мам не й се яде точно сега. Прозорче изсмуква вече всичката светлина, почти е черна.

— Пролетното равноденствие е — казва Мам. — Спомням си, че го казаха по телевизията на сутринта, когато се роди. Онази година също още имаше сняг.

— Какво е равноденствие?

— Означава равно, когато има еднакво количество тъмно и светло.

Много е късно за Телевизор, заради тортата, Часовник показва 08:33. Жълтата ми качулка почти ми откъсва главата, когато Мам я издърпва. Обличам си пижамената тениска и си мия зъбите, докато Мам връзва торбата с боклука и я слага до Врата заедно с нашия списък, който аз написах. Тази вечер е: „Моля, паста, леща, риба тон, сирене (ако не прекалено скъпо), порт. сок, Мерси“.

— Може ли да поискаме грозде? То е много полезно.

Най-долу Мам добавя: „Грозде, ако има как (или каквито и да е пресни или консервирани плодове)“.

— Може ли приказка?

— Кратичка. Какво ще кажеш за „Малката питка“?

Прочита я наистина бързо и смешно, Малката питка изскача от пещта и тича, и се търкаля, и тича, и се търкаля, та никой не може да я хване, нито старицата, нито старецът, нито вършачите, нито орачите. Но накрая като истински идиот оставя лисицата да я пренесе през реката и да я излапа.

Аз ако бях направен от торта, щях да се изям сам, преди някой друг да успее.

Правим бърза скоростна молитва, дето е с хванати ръце и затворени очи. Аз се моля Йоан Кръстител и бебето Исус да дойдат да си поиграят с Дора и Ботичко. Мам се моли топлината да стопи снега от Прозорче.

— Може ли малко?

— Утре рано-рано — казва Мам и си придърпва тениската надолу.

— Не, тази вечер.

Тя посочва Часовник, който показва 08:57, което е само три минути преди девет. Така че изтичвам в Гардеробчо и лягам на възглавницата, и се завивам с Одеялчо, което е изцяло сиво и рошаво с червения подгъв. Точно под рисунката на мен съм, бях забравил, че е там. Мам шмугва глава.

— Три целувки?

— Не, пет за господин Петгодишен.

Дава ми пет, после затваря скърцащата врата.

В процепите все още влиза светлина, така че виждам част от мен на рисунката — онази, дето е като на Мам, и носа, който си е само като мен. Погалвам хартията, много е копринена. Изпъвам се, така че главата ми опира в Гардеробчо, също и краката ми. Слушам как Мам се преоблича в пижамената тениска, взема безболяващите, винаги две вечер, защото казва, че болката е като водата и се разстила веднага щом легне. Изплюва паста за зъби.

— Гърбът на наш Захари много го запари — казва тя.

Аз измислям също:

— Гърбът на наш За-зах казва та-дах.

— Наш Ебенизер живее във фризер.

— Наша Дора отишла в магазинора.

— Това е нечестна рима — казва Мам.