Ема Донахю - Стая

Сега се извъртам в скута, за да погледна любимата си рисунка, на която бебето Исус си играе с Йоан Кръстител, дето му е хем приятел, хем голям братовчед едновременно. И неговата Мам Мария е там, тя е сгушена в скута на нейната си Мам, тоест бабата на бебето Исус, също като абуелата 4 4 Abuela (исп.) — баба — бел.ред. на Дора. Рисунката е шантава, няма никакви цветове, а някои от ръцете и краката също ги няма, Мам казва, че не е довършена. Бебето Исус започнало да расте в корема на Мария заради един ангел, който слязъл, като призрак, ама много як и с пера. Мария била изумена, казала си: „Ама как е възможно?“, а после: „Окей, така да бъде“. Когато бебето Исус дошло от прозорчето при нея на Коледа, тя го сложила в ясла, ама не кравите да го сдъвчат, ами да го топлят с дишането си, защото бил чудо.

Мам вече изключва Лампа и лягаме, първо казваме молитвата за пастира и злачните пасбища, мисля, че те са като Юрганчо, само че пухкави и зелени вместо бели и сплескани.

(Оназ препълнена чаша сигурно много е изцапала.) Бозкам малко, дясната, защото в лявата няма много. Когато бях на три, все още бозках по много по всяко време, но откакто станах на четири, съм толкова зает да правя разни работи, че бозкам малко само няколко пъти в деня и през нощта. Ще ми се да можех да говоря и да си бозкам едновременно, ама имам само една уста.

Почти изключвам, но не съвсем. Мисля, че Мам обаче изключи, заради дишането й.

След дрямката Мам казва, че се е сетила, че няма нужда да искаме рулетка, понеже можем сами да си направим линия.

Взимаме кутията от овесени ядки с Древноегипетска пирамида, за да я преработим. Мам ми показва да изрежа лента, която е колкото стъпалото й, затова се нарича фут, и слага на нея дванайсет малки линийки. Измервам носа й, два инча е. Моят е един инч и четвърт, записвам си го. Мам кара Линия да се превърта на малки салта надолу по Стена на Врата, където са ми високите, казва, че съм три фута и три инча.

— Хей — казвам аз, — хайде да измерим Стая.

— Какво, цялата ли?

— Имаме ли друго за правене?

Тя ме поглежда странно.

— Май не.

Записвам всички числа, като например високото на Стена на Врата до ъгъла, където започва Покрив, е равно на шест фута и седем инча.

— Познай — казвам на Мам, — всяка коркова плоча е почти съвсем малко по-голяма от Линия.

— Уф — плесва се по челото тя. — Трябва да са един квадрат, май съм направила линията малко по-къса. Давай тогава просто да изброим плочките, така е по-лесно.

Започвам да броя високото на Стена на Креватчо, но Мам казва, че всички стени са еднакви. Друго правило е, че широкото на стените е същото като широкото на Под, изброявам единайсет фута и в двете посоки, това означава, че Под е квадрат. Маса е кръг и се обърквам, но Мам я измерва през средата, където й е най-широкото, което е три фута и девет инча. Столът ми е три фута и два инча високо и този на Мам е точно същото, което е с един по-малко от мен самия. После на Мам малко й омръзва да мери и спираме.

Оцветявам зад числата всяко различно с нашите пет пастела, дето са син, оранжев, зелен, червен, кафяв, а като приключва, страницата прилича на Черга, само че по-откачена. Мам казва защо не я използвам за подложка на Маса на вечеря.

Тази вечер избирам спагети, има и прясно броколи, което не избирам, то просто е полезно. Накълцвам броколито на парченца със Зигзагов нож, понякога хапвам по едно, когато Мам не гледа, и тя казва: „О, не, къде отиде онова голямо парче?“, но не е ядосана наистина, защото суровите неща ни правят суперживи.

Мам се занимава със загряването на двата кръга на Печка, които почервеняват, на мен не ми е позволено да докосвам ключовете, защото работата на Мам е да се грижи у нас никога да няма пожар като в Телевизор. Ако кръговете се докоснат до нещо като чиния или кърпа, или дори дрехите ни, пламъците ще покрият всичко с оранжевите си езици и ще изгорят Стая на пепел, ние ще кашляме и ще се давим, и ще пищим от много ужасна болка.

Не ми харесва как мирише броколито, докато се вари, но не е толкова лошо, колкото зелен фасул. Всички зеленчуци са истински, а сладоледът е в Телевизор, щеше ми се и той да е истински.

— Цвете сурово ли е?

— Ами да, но не е за ядене.

— А защо вече не цъфти?

Мам свива рамене и разбърква спагетите.

— Изморило се е.

— Трябва да поспи.

— Като се събуди, пак ще е изморено. Може би пръстта в саксията няма достатъчно храна.

— Мога да й дам моето броколи.

— Не такава храна, храна за цветя — смее се Мам.