Ема Донахю - Стая

— Виждаш ли, трябва да живеем с това завинаги.

Моето високо на рождения ден е различно, то е мънички числа до Врата: черно 4, с черно 3 под него, и червено 2, което беше цветът на старата ни Химикалка, преди да свърши, а най-отдолу червено 1.

— Изправи се хубаво — казва Мам. Химикалка ме гъделичка отгоре по главата.

Отдалечавам се и над 4 има черно 5. Най-много обичам 5 от всички числа, имам по пет пръста на ръцете и точно толкова на краката, а също и Мам, като две капки вода сме. Девет ми е най-малко от любимите числа.

— Колко ми е високото?

— Височината ти. Ами не знам точно. Може някой път да си поискаме рулетка, за Неделно лакомство.

Аз си мислех, че рулетките са само в Телевизор.

— А, не, да поискаме шоколадови бонбони. — Слагам пръст върху четворката и заставам с лице срещу нея, пада се върху челото ми. — Не съм станал много висок този път.

— Това е нормално.

— Кое е нормално?

— Ами… — захапва устна Мам. — Означава, че всичко е наред. Но ай проблема 3 3 No bay problema (исп.) — няма проблем — бел.ред. .

— Виж обаче колко големи мускули имам. — Хвърлям се на Креватчо, аз съм Джак Убиеца на Великани, с неговите бързоходни ботуши.

— Огромни — казва Мам.

— Гигантски.

— Масивни.

— Грамадански.

— Исполински — казва Мам.

— Грасполински — това е дума-сандвич, когато смачкаме две в едно.

— Добре казано.

— Знаеш ли какво? — казвам й аз. — Когато стана на десет, ще съм пораснал.

— Така ли?

— Ще ставам по-голям и по-голям, и по-голям, докато се превърна в човек.

— Всъщност ти вече си човек — казва Мам. — И двамата сме хора.

Мислех си, че думата за нас е „истински“. Човековете в Телевизор са направени само от цветове.

— Или искаше да кажеш жена?

— Аха — казвам аз, — жена с момче в яйце в корема ми, то също ще бъде истинско. Или ще порасна като великан, само че добър, ей дотук. — Подскачам и докосвам Табла на Креватчо много високо, почти където Покрив започва да се накланя.

— Добре звучи — казва Мам.

Лицето й е посърнало, означава, че съм казал грешно нещо, само че не знам кое.

— Ще пробия Прозорче и ще стигна до Открития космос и ще се дум-дум-дум между всичкото планети — казвам й аз. — Ще отида на гости на Дора и на Спондж Боб, и на всичките ми приятели, ще си имам куче с име Лъки.

Мам се е усмихнала, прибира Химикалка на Лавица.

Питам я:

— На колко години ще станеш на твоя рожден ден?

— Двайсет и седем.

— Уха!

Това май не я развесели.

Докато Вана се пълни, Мам изважда Лабиринт и Форт от върху Гардеробчо. Лабиринт го правим, откакто бях на две, той е целият от вътрешно на рула тоалетна хартия, които са залепени на тунели и се вият на много посоки. Подскачаща топка обича да се губи из Лабиринт и да се крие, налага се да я викам и да я разтърсвам, и да я обръщам настрани и надолу с главата, преди да се изтърколи, иххх. После изпращам други неща в Лабиринт, като например фъстък или отчупено парченце от синия пастел и къси спагети несварени. Те се преследват в тунелите и се показват, и викат „Па!“, аз не ги виждам, но слушам с ухо на картона и се досещам къде са.

Четка за зъби иска да се пробва, но й казвам, че съжалявам, много е дълга. Вместо това тя скача във Форт, за да пази една кула. Форт е направен от шишенца и кутийки от витамини, построяваме го по-голям всеки път, когато имаме празна. Той вижда на всички страни, излива врящо олио върху враговете, те не знаят за тайните му прорези с нож, ха-ха. Ще ми се да го донеса в Баня, за да бъде остров, ама Мам казва, че водата ще му направи тиксото да не лепи.

Развързваме си опашките и оставяме косите да плуват. Аз лежа върху Мам и дори не говоря, харесва ми думкането на сърцето й. Когато диша, се издигаме и после се спускаме малко. Пиш се носи във водата.

Заради рождения ми ден на мен се пада да избера какво ще облечем и двамовете. На Мам живеят във високото чекмедже на Скринчо, а моите — в ниското. Избирам любимите й дънки с червените шевове, които облича само за специални случаи, защото получават нишки на коленете. За мен взимам жълтата ми качулка, внимавам с чекмеджето, но въпреки всичко десният ъгъл се изважда и Мам трябва да го сложи обратно. Обличаме ми качулката заедно, тя пък ми изяжда лицето, но после то пак се показва.

— Какво ще кажеш да я резна съвсем малко около шията? — казва Мам.

— Няма начин, човече.

За Физическо не си слагаме чорапите, защото босите крака залепват по-добре. Днес избирам първо Писта, обръщаме Маса с краката нагоре върху Креватчо и Люлящ върху нея с Черга най-отгоре. Писта заобикаля Креватчо от Гардеробчо до Лампа, формата на Под е черно „С“.