Ема Марс - Хотели. Втора стая

Ема Марс е френска авторка на двайсет или трийсет години. Освен ако не е на четиресет. Харесва възрастта си, каквато и да е тя, и живее живота, който си е измислила.

Повече от всичко обича мостовете между реалността и художествената литература.

Наше убежище. Наш дом.

В това се превърна стая номер едно, стаята „Жозефин“, в момента, когато се появих в нея с булчинска рокля на парцали. Когато Луи ми разтвори обятията си. Може би е поизгубила от своя блясък, откакто двамата я избрахме за жилище, отрупана с табли за храна и измачкани дрехи. Ала от нея лъха един по-изтънчен чар, плод на нашите въздишки ден след ден между тези стени, на стенанията ни, пропити в паркета, чар, който единствено ние можем да доловим. Във всеки случай не позволяваме на никого да влиза тук.

Навън пролетта е в разгара си. Лятото, есента, а след тях и зимата отминаха като в сън. Затваряш очи, след това ги отваряш и – фют! Всичко отлита. Изниза се почти една година, преди да се осмелим отново да се появим пред нашите на улица „Тур де Дам“. Домът на госпожица Марс скоро ще бъде готов, подновен и издържан изцяло в оригиналната си романтична обстановка. От десет години Луи мечтае за това. Всяка негова дума, всеки жест показват, че е на края на търпението си. Правя всичко възможно да го успокоявам с ласки и да уталожвам неговата припряност. Предпочитам да изострям неговите сетива, а не да дразня нервите му.

В очакване да се нанесем там, ние се наслаждаваме на слънчевите дни отвъд завесите и чаршафите, през които дневното светило се осмелява да надникне. През всички тези месеци се опитомявахме взаимно като диви животни, като зверове, непрестанно притиснати един до друг. Изследвахме се подробно, жадни да открием всяка гънка, всяко кътче на нашите тела, всеки оттенък на онази чувственост, която изпълваше душите ни. Разхождахме се голи и почти не излизахме. Изключение направихме за погребението на Мод. Дори рядко отваряхме единствения прозорец. Предпочитахме да се наслаждаваме на мускатовия мирис на нашите тела и да се опиваме от това пълно сливане между нас.

Въпреки това не бях забравила Давид с неговите лъжи. Не заличих от паметта си мама и страшната агония, през която тя премина. Без да прогонвам от мен спомените, аз поех в себе си Луи. Той проникна в мен и изпълни цялото мое вътрешно пространство. Напълно ме завладя. Върховно опиянение, върховна нежност, върховен стремеж към пълното и абсолютно отдаване.

Не бих могла да кажа коя дата сме днес. А още по-малко в какво измерение живеят другите, там, отвън, на улицата, от които бях откъсната през цялото това време.

В нашето измерение царят нежност, любовни ласки, прекъсвани единствено от кратките, прекалено земни моменти, когато Изиам, младият и лукав съучастник на радостта ни, идва да ни донесе храна. Всеки лъч светлина сякаш се стреми да ни огрява до безкрай. И ние се отпускаме в прегръдките на тази естествена милувка, изпитващи глад единствено за освободената от всякакви излишни одежди наша плът.

Обгърната в меко сияние, полузаспала, усещам как ръката на Луи се промъква между бедрата ми като готова да ме ухапе змия, а след това се изкачва към източника на изкушението. Той едва го докосва, обзема ме трепет и аз по инстинкт разтварям бавно крака, което го кара да се усмихне доволно. Три пръста проникват в мен и ме галят, докато до тях не достигне първата влага. Ще изчака, докато бъда готова, макар че мога да го приема във всеки един момент. Той знае това и се възползва, а аз за пореден път достигам до върховна наслада, без да престана да го зова отново и отново.

Простенвам достатъчно силно, за да ме чуе. Излягам се по гръб като котка, позволявайки му да ме съзерцава цялата, такава, каквато съм, като на картина. Променила съм се. Вече не се боя от погледа му и му се оставям без всякакви задръжки. Независимо от позата, от осветлението или зрителния ъгъл. Нехая за моите форми, на които леността и следобедният сън са придали допълнителна закръгленост. Оставам със затворени очи. След като ме желае сега, едва изтръгната от дрямката, нека ме вземе такава, отпусната и апатична. Полага ръце там, където слънцето вече е затоплило кожата ми, придавайки й копринен блясък.