Ема Марс - Хотели. Втора стая

По време на нашето доброволно затворничество Луи рядко бе отсъствал, за да отиде от време на време на някоя вечеря или коктейл. Аз нямах желание да го придружавам и предпочитах да отделя време за София, която напоследък доста пренебрегвах. Нито веднъж не се бяхме явили някъде двамата заедно. Никакви излизания с приятели, никакви концерти. Бяхме изцяло отдадени на нашата любов. Отдалечавахме по всякакъв начин момента, когато нашата връзка ще стане банална, но тази вечер бяхме на път да го сторим. Досега бяхме любовници, а ето че се превръщахме в двойка, обвързана с всички социални условности, от които Луи се стараеше да ни предпази.

Ненадейно той ме хвана с тънката си и силна ръка през стегнатата в корсета талия и ме притисна до себе си, после впери поглед в мен.

– Ти си великолепна.

– Благодаря. И вие изглеждате добре.

Престорих се, че на свой ред го оглеждам от главата до петите.

„Великолепна“. Давид непременно би употребил същия епитет. Ала макар по-малкият от братята Барле да навестяваше от време на време сънищата ми и да споменавах понякога името му, за мен той принадлежеше на минало, с което окончателно бях скъсала. Бе просто сянка, която вече почти не ме стряска, изгубила постепенно очертанията си след нашата несъстояла се сватба.

Въпреки това не минаваше ден, без да се сетя за брак. За брак с другиго. За съюз, почиващ върху далеч по-дълбоки чувства, които времето и близостта бе породило и които не се свеждаха само до осъществяването на детските ми мечти. Въпреки материалната си обезпеченост, способността да съблазнява и безбройните качества, които бях открила у него през дългите нежни следобеди, прекарани заедно, Луи далеч не беше идеален. Беше непроницаема и сложна личност, а животът, който ми предлагаше, по нищо не напомняше онова пътуване в първа класа, лишено от свеж полъх и силни усещания, каквото би представлявало битието ми редом с Давид.

Луи ми посочи последната свободна възглавница и леко ме привлече към тази импровизирана постеля, докато разкопчаваше с другата ръка тесния редингот, който бе облякъл за случая.

– Не, почакай... – възпрях го аз.

– Защо? Не ти ли е приятно?

– Не...

– Искаш ли да ги отпратя?

– Ни най-малко – възразих с усмивка аз. – Не става въпрос за това.

Изглежда, никой от присъстващите любовници не бе обърнал внимание на нашия разговор и всеки се отдаваше на насладата с помощта на устните, ръцете и половите органи, подобно на сирени, които постоянно меняха формите си, а възгласите им се сливаха в едно общо стенание.

– И какво тогава не е в ред?

От нашата първа среща насам ме бе научил поне на едно нещо: да не обръщам внимание на условностите. Да презирам добрите нрави и да тълкувам правилата единствено в полза на взаимното удоволствие, което постигахме при всеки удобен случай. Такова отношение бе лесно осъществимо в рамките на нашата стая, подобна на бонбониера, пълна догоре с дребните ни наслади. Друго беше обаче, когато ставаше въпрос за начина ни на живот навън, пред очите на всички.

Не отговорих нищо и се отпуснах върху огромна мека табуретка. Луи любезно я дръпна настрани от групата, виждайки детинската ми поза, която предразполагаше не толкова към ласки, колкото към продължение на нашия диалог. Той седна до мен и хвана лицето ми между дланите си.

– Ел... Какво става? Може би не си представяше по този начин пристигането у дома?

– Не, наистина... Уверявам те, това няма нищо общо. Вечерта е просто... съвършена!

В този момент нечий оргазъм бе съпроводен от писък, който се присъедини към оценката ми. Задъханите „да“ на изпадналата в опиянение жена до такава степен съответстваха на думите ми, че едва не избухнах в смях.

– Толкова ли е забавно онова, което не искаш да ми кажеш?

– Напротив, много е сериозно...

– Тогава може би е по-добре да го запазиш за по-късно – помрачня внезапно той и понечи да се отправи към балната зала.

Вкопчих се в дългите поли на сакото му, решена да го задържа до себе си.

– Не! Остани. Онова, което имам да ти кажа... е съвсем просто. И се отнася преди всичко до тебе.

– Добре. Слушам те.

С плах жест посочих великолепната обстановка около нас, която той бе създал за двама ни, имайки предвид при това неговото богатство, възпитание, безупречния му вкус и съответните връзки, направили възможно подобно чудо.

– Сам знаеш, че аз не мога да ти предложа нищо подобно.

– Лъжеш се – възрази той. – Ти притежаваш величествен дом в Нантер-Вил.