Ема Марс - Хотели. Втора стая

Няколко секунди по-късно устните ни се отлепиха и той очевидно бе възвърнал своята увереност.

– В такъв случай отговорът ми е „да“.

Гледах го слисана. Нима се оказа толкова лесно? Достатъчно е било да помоля, за да бъда чута? Да поискам, за да ми се даде? Да открия най-необикновения, най-нежния, най-влюбения, най-пламенния мъж на света и той да ми отговори с взаимност?

– Да... Да ?

Дали взаимният ни обет бе изострил сетивата на двойките наоколо? Зад нас отекна едно всеобщо „да“, изригнало от гърлата на изпадналите в екстаз мъже и жени, сякаш за да подчертае до каква степен тревогата ми е била неоснователна. Въпреки това нелепата ситуация ни най-малко не смути Луи и той продължи с все същия уверен тон, сякаш ставаше въпрос за нещо очевидно:

– Да. Бихме могли да отпразнуваме нашия брак до няколко месеца. Какво мислиш по въпроса?

– До няколко месеца ли?

Неволно съзрях в този мъгляв и неочаквано за мен продължителен срок известна резервираност.

– Позволявам си да отбележа, че до този момент прибързаните решения не ти донесоха нищо добро.

Забележката му не само ме уязви. Тя отново извика в паметта ми фигурата на мъжа, обитаващ съседния дом, когото се опитвах по всякакъв начин да забравя. Ала как самият той би могъл да зачеркне веднъж завинаги от съзнанието си своя роден брат? Имах ли право да искам това от него?

– Напълно вярно – постарах се да смекча тона аз.

– А освен това... Трябва да довършим обучението ти.

Реших, че се шегува, и посрещнах думите му със закачлива усмивка, но изразът на лицето му веднага ме опроверга. В него нямаше и сянка на дяволитост. Напротив, рядко го бях виждала толкова сериозен.

– Обучението ми... Искаш да кажеш...?

– Еротичното, естествено – довърши изречението ми той.

Свитите му челюсти и напрежението, което усетих да обзема цялото му тяло, ясно показваха колко важно е това за него. Не случайно се връщаше към тази тема. Тя все още бе жива в него и той сякаш се бе превърнал в нейно въплъщение.

– Не го ли приключихме вече?

Имах предвид последните дни, последните месеци, а и онези преди тях, когато за мен той бе все още призрак, обсебил мислите ми като обитател на стаите в хотел „Шарм“, където се отдавах на него и на всевъзможните му превъплъщения.

– Смятам това като предварителна подготовка. Като усвояване на основните понятия.

Кой бе той, та да гледа толкова отвисоко и да принизява уменията ми в любовта, които, макар и наскоро придобити, не биваше да бъдат приемани като драсканици върху плочата на първолак? Толкова ли невежа бях? Или може би ме упрекваше за същата онази липса на чувственост, която неговият брат бе открил у моята двойница Орор?

Тилът ми се стегна и той веднага дръпна ръката си от него.

– Наистина ли? Значи, основни понятия?

– Да. Не се сърди, но истинското ти обучение тепърва започва.

Сега вече се изправих с намерение да се отдалеча.

Погледнах бегло към изхода и пред мен се откри необикновената гледка на задницата на Саломе, която извършваше вълнообразни движения над тялото на партньора, подобно на пантера, надвесена над плячката. Мъжът под нея очевидно едва издържаше. Грамадният му член, вирнат към нея, напразно се опитваше да я докосне и главичката, подобно на топка, всеки път отскачаше от гладкия й матов корем. В сравнение с нея аз действително не бях на ниво, но коя не би се почувствала като обикновена ученичка пред такава учителка?

– И в какво се състои продължението? Интересно ми е...

– Както при всяко обучение става въпрос за съчетание между теория...

Предположих, че има предвид книгите, които ми бе препоръчал.

– ...практически занимания...

С него, разбира се. В това отношение, струва ми се, през последните месеци бяхме постигнали значителен напредък.

– ...и накрая изпити, предназначени да легализират придобитите знания.

– Изпити ли? – възкликнах аз. – Нещо като зрелостен изпит в областта на секса?

– Предвиждам това да бъде по-скоро поредица от проверки.

– От какво естество? – запитах все още доста сърдито.

Той на свой ред се поколеба за миг, хвърли поглед към двойките наоколо, които бяха в разгара на любовната игра, задържа го недвусмислено върху някоя и друга кучешка поза или фелация, които оцени като вещо изпълнение, сетне отново се обърна към мен и изобщо не се смути от начина, по който го гледах:

– Хм... Донякъде в стила на тази вечер. Впрочем, ако желаеш, можем да приемем, че това е било твоето първо изпитание.