Ема Марс - Хотели. Втора стая

– Предоставям ти моя шедьовър, приятелю. Грижи се за него.

После се оттегли, увлечен от новодошлите гости, и ме остави насаме със слисания младеж, чиято нова прическа почти изцяло закриваше кръглото му лице.

– Готвите ли нова изложба? – запитах го аз в опит да разсея смущението му.

– Да, скоро предстои откриването. Впрочем след няколко дни.

– Пак ли при Албан?

– Отново там. Двамата с Луи ценят работата ми.

Странно бе да чуя как това съвсем наскоро излязло от пубертета момче нарича работа нещо, което не бе нищо повече от провокативна порнография. Въпреки това запазих хладнокръвие.

– Зная. Има теми, в които Луи влага цялото си същество.

Изглежда, той разбра намека, защото мигом поруменя и отклони разговора в друга посока:

– Освен това сега той е мажоритарен собственик на галерията.

Ето ти новина. Потиснах раздразнението си и реших по-скоро да го разпитвам за новите му творби, тъй като по принцип един художник, достоен да се нарече такъв, е способен да говори единствено или почти единствено за себе си. Изобщо не се съмнявах, че това хлапе с все още жълто около устата спада към тази категория:

– И какъв материал избрахте? Отново ли надуваеми играчки?

– Не, не... – намръщи се леко той, засегнат от скрития ми сарказъм. – Новата ми инсталация ще бъде ориентирана към видеото.

– Нима? И какви филми?

– Преди всичко заснети в реално време с уебкамера.

– Твърде интересно – насърчих го аз.

– А в някои случаи, като тази вечер например, с охранителни камери.

– Тази вечер ли?

Свитите му вежди ми показаха, че явно е казал повече, отколкото е трябвало, и преди всичко, че няма представа как да се измъкне от положението. Според него най-важното бе да не засегне по никакъв начин годеницата на своя спонсор.

– Да, след това, естествено, всичко може да се редактира.

Ако се вярва на начина, по който примигна, очевидно бе направил втори гаф. По-скоро трети, ако броях как се бе изпуснал по повод ангажиментите на Луи по отношение на галерия „Соваж“.

– Ето че ставам твърде любопитна! – глезено казах аз и се изкикотих по неприсъщ за мен начин. – Ще ми покажете ли?

– Защо не...

Той стоя в недоумение известно време и едва след това разбра, че съм готова да го последвам. Прекосихме големия салон, вече претъпкан с гости в рединготи и в бели или пъстри бални рокли. Отведе ме в хола, където под стълбището имаше малка врата, водеща към сутерена.

Може би донякъде бе неприлично, че той пръв ми показва тази част от сградата, но наистина потръпнах, когато видях пред себе си тежка бронирана врата. Тук обзавеждането беше съвсем модерно и нямаше нищо общо с това на горните етажи, белязани от патината на времето. По тесен, боядисан в сиво безлюден коридор, с инсталационни тръби по стените, стигнахме до втора метална врата, през която влязохме в помещение с видеоуредба и десетина екрани за наблюдение.

– Ето! Оттук може да се види почти всичко, което става в къщата.

Преддверието, входът, салонът, трапезарията, където двойките продължаваха изтощителните си занимания, библиотеката, кухнята, градината и дори бъдещата ни спалня. Нито една стая не бе пропусната.

Ала не това привлече вниманието ми.

– И записвате всичко? – запитах аз, като махнах с ръка към стената с мониторите.

– Не. Само онези, до които мига червена лампичка.

Значи, входът, салонът, трапезарията.

В горния ляв ъгъл на тази телевизионна мозайка имаше два тъмни екрана.

– А тези закъде са? Можем ли да ги включим?

– Нямам представа... – съвсем смутено промърмори той.

– Хайде – подканих го аз. – Сигурно ще бъде забавно.

С разтреперан пръст и с движения на зомби той натисна поредица бутони. Моментално познах стаите. Те не бяха от дома на госпожица Марс, а от съседния дом Дюшеноа. Първата беше салонът в помпейски стил, който в този момент беше пуст и потънал в полумрак. Върху втория екран се виждаше спалнята на Давид, също едва осветена, но достатъчно, за да могат да се различат очертанията на две тела, които извършваха ритмични като на метроном движения, сякаш следващи указанията на хронометър. За самоличността на мъжа не можеше да има никакво съмнение: атлетичната фигура, сребристата превръзка на лявата китка, но се наложи да потърпя цяла минута, през която Гарше смутено се покашляше, докато зърна лицето на дълготелата партньорка на Давид.

Тя вдигна ненадейно завесата от руси коси и видях ухилената, изпаднала в екстаз Алис Симонсини. Бившата любовница, прокудена преди известно време, но отново спечелила благоволението на принца.