Ема Марс: Хотели.Трета стая

Автор на нашумялата еротична трилогия „Хотели” е самият Фредерик Марс, познат на широката публика като новелист и телевизионен сценарист.

Роден през 1968 г. в Париж, Фредерик Марс има зад гърба си седем години кариера като журналист, фотограф и редактор в онлайн списания. Любимият му жанр са трилърите, а основни теми и акценти на творчеството му са: ароматите, сънищата, мечтите, сексуалността, различните аспекти на личността и границите на човешкото съзнание.

Еротичната трилогия, подписана с името Ема Марс, придоби огромна международна известност и съвсем логично се превърна в контрапункт на екранизирания бестселър „Петдесет нюанса сиво“.

Ръката ми потрепва, пръстите ми постепенно се пробуждат и един по един се разгъват върху измачкания чаршаф. Галят като клавиши на пиано светлите и тъмни ивици, които щорите хвърлят върху спящите ни тела. Картината е толкова красива. Ако можеше тя да трае през цялото лято, ако можехме да останем така, неподвижни, сгушени, плътно долепени един до друг.

Ето първото ми пробуждане на омъжена жена и господарка на неговата съдба. „Омъжена.“ Дъхът ми докосва тила на Луи, тъкмо онова място, където цъфти най-плахата от татуираните върху рамото му рози. Показалецът ми любопитно минава по виещото се стъбло. От лекия гъдел той на свой ред разтваря очи и ми отправя сита усмивка.

И така, „омъжена“. Минала бе само една нощ, откакто ме бе затворил тук и ми бе припомнил моите минали обещания. Исках да се омъжа за него и дори самата аз бях му предложила: ето ни сега съпруг и съпруга, истинска брачна двойка. И след само една нощ вече се питам дали това е било достатъчно, за да стана друга. Променило ли се е тялото ми? От година насам то постепенно бе губило младежката си закръгленост и ръцете на моя любовник му бяха придали необикновено изящество. А сега с каква зрелост ще го дари брачният живот?

Дали ласките ни са станали по-различни? Ще изгубят ли те от своята страст, или ги очаква нова пролет? Дали семейната халка, която той постави на пръста ми вчера, няма да сложи край на всички нови преживявания между нас?

Отказвам да приема това. Ще ми се да вярвам във вечното възраждане на желанията. Не бих могла да си представя, че също както при другите огънят в нас ще се превърне в пламъче, след това в жарава и накрая в пепел.

Нашата първа брачна нощ ни дари с всички наслади, за които бяхме жадували. Удоволствието, изпитано в лимузината, в подножието на „Нотр Дам“, се бе оказало само прелюдия към чувствената феерия, която ми бе подготвил...

Понесе ме на ръце през салона.

Разкопча роклята ми в раздрънкания асансьор.

После на свой ред се съблече, като в бързината хвърляше дрехите си през рамо. Някои от тях падаха на пода, а други увисваха на полилеите в коридора.

Когато влязохме в стая „Жозефин“, вече бяхме голи. Луи взе ключа, който ми бе подарил, и дръпна встрани широкия тапет от червена тафта. Отзад в стената се криеше ключалка, която изщрака. После той отмести остъкленото пано и откри достъпа до нашата втора стая. Владението на брачните двойки. Кой ли бе обитавал тук преди нас? Андре и Ортанс? Давид и Орор? Дали вътре дебнеха същите камери, които бяха запечатали изпълненията на Давид с моите предшественички на повикване?

Отблъснах от ума си тези въпроси и се оставих той да ме въведе вътре. Обзавеждането, картини и бели чаршафи, мебели в сребрист цвят, беше далеч по-пестеливо, отколкото в „Жозефин“. Девствен кът, където всичко започва отначало. Веднага обърнах внимание, че с изключение на единствения прозорец към улицата и тайната врата, в стаята нямаше друг достъп до външния свят. С други думи, за да се влезе тук, непременно трябваше да се мине през „Жозефин“, стая номер едно. Двете помещения бяха вписани едно в друго като матрьошки. Означаваше ли това, че влизайки тук, съм стигнала до края на моето дирене на истина и наслада? Че вече няма да получа друг ключ, да отварям друга врата и да откривам нова стая? Дали цялата тази белота бе символ на обновлението и на забравата?

Въпреки всичко продължавах да се лутам в здрача от въпроси без отговор. Тайната, поради която братята Барле бяха затворили Орор в апартамента на площад „Орлеан“, си оставаше неразбулена. През цялата нощ, докато неистово прегръщах Луи, докато впивах зъби в тила му, в рамото и в устните му, пропъждах от себе си един по един тези призраци.