Ема Марс - Хотели.Трета стая

– Можем да се приберем у дома още сега... Стига да искаш, разбира се.

Върху лъскавите страници на списанията за вътрешно обзавеждане, които бяха побързали да изразят възхищение от дома Марс, той изглеждаше като дворец, за който мечтае всяка новобрачна двойка. Ала самата аз не можех да открия в паметта си нито един приятен спомен, свързан с него. Бе съвършен, но по никакъв начин не беше свързан с нашата любов и чувствата ни не намираха място в историята на това разкошно място.

– ...И нищо няма да ти пречи да се усамотяваш в твоята гарсониера, когато пожелаеш. За да пишеш например... – добави той с нежен и снизходителен поглед.

Бях трогната, разбира се, от припомнянето на нашата обща страст. Освен това мисълта, че ще мога във всеки момент да намеря убежище в моето гнездо, ми действаше успокоително. Нямаше да бъда пленница в дома на госпожица Марс, подобно на Орор в апартамента на Жорж Санд, на площад „Орлеан“. Винаги можех да се почувствам независима в квартала Маре само на няколко спирки с метрото от жилището ни. Защо тогава смятах това завръщане „у нас“ като крачка назад?

Леко почукване по остъклената врата ми попречи да споделя с него опасенията си. Луи скочи от леглото и както беше гол, отвори на Изиам. Грумът едва ми остави време да придърпам чаршафа, прозрачен от косото осветление, и влезе по-усмихнат и смутен от всякога.

– Добър ден, госпожице Ел – поздрави ме той с обичайната си приветливост, държейки в ръце голяма пътна чанта.

– Добър ден, Изиам. Влизай.

Истината бе, че с изключение на София, младият шриланкиец бе един от най-близките ми хора, от онези, чиято поява всеки път посрещах с радост. Ето защо присъствието му в този момент и в тази стая ми се струваше съвсем естествено. Приятелското ми чувство към него ми даде да разбера, че хотел „Шарм“ за мен бе най-близо до представата за дом, колкото и странно и нелепо да бе това по отношение на място, където момичетата на повикване водеха своите клиенти.

Изиам разопакова дрехите от чантата, която Луи го е изпратил да донесе, и грижливо ги сгъна върху облегалката на стола. После Луи му подаде банкнота и той се оттегли, като за сетен път ми изпрати съучастническа усмивка.

Мъжът ми пъргаво се облече и като застана пред леглото по риза и бял ленен панталон, с летен, слънчев вид подхвърли весело, подражавайки на гукащия тон на камериера:

– Дали госпожица Ел ще бъде така добра да ме придружи до нашия замък...

Подаде ми ръка, рязко ме придърпа към себе си и прокара длани по извивките на тялото ми, което вече бе изцяло на негово разположение. Ако имаше някой, който да може да проследи промените в снагата ми, това бе той. При запознанството ни бях закръглена, после станах по-стройна, по-стегната, докато достигна до сегашната цъфтяща женственост. Той пъхна нос в извивката на шията ми и вдиша дълбоко, сякаш бях наркотик.

– Обожавам миризмата на кожата ти, когато тоалетната ти вода престане да се усеща...

– Зная... Ухая направо божествено! – отвърнах с престорена наивност аз.

В настоятелния му поглед обаче прочетох, че той изобщо не се шегува. Ръката му се плъзна от извивката на талията ми нагоре към тила, който той нежно стисна.

– Мислиш ли, че би могла да се откажеш от него?

– От парфюма ли? – възкликнах аз.

– Да... За да ми позволиш да те почувствам такава, каквато си, ти .

Ето че отново изпадаше в плен на поредната си приумица. Отново ме подлагаше на изпитание, макар през последната нощ, между две стенания, да бе обещал занапред да не прави това.

И аз за пореден път не приех предизвикателството му на сериозно:

– Драги ми господине, за да ми попречите да използвам парфюм, трябва да се погрижите за тялото ми.

– Отлично, тъкмо се канех да се заема с това – възприе той закачливия ми тон. – Дори смятам да го правя през следващите петдесет... или да речем, шейсет години. Това устройва ли ви?

– Хм – нацупих се аз, – би могло и по-добре. Но все пак приемам.

След няколко продължителни целувки той проникна в мен, както беше облечен, като плъзна члена си над еластичния колан на лекия панталон. От всичко най-много харесвах тези негови внезапно пробудени желания. Най-добре се проявявахме тъкмо когато давахме воля на ненадейно избухналия в нас пламък.

Той без усилие ме обърна и ме положи по корем в края на леглото, като коленете ми едва докосваха земята. Наведе се зад мен и веднага почувствах как езикът му минава по ануса и вулвата ми и ги пробужда като малки дремещи животинчета. Те трепнаха от това влажно докосване. Той сграбчи жадния за силни усещания задник, който щедро му предлагах, и започна да редува играта на пръстите, езика и носа, като последователно ги вкарваше в мен. А аз му се отдавах все по-широко разтворена, по-нетърпелива и влажна. Взаимният глад на неговия пенис и моята вулва беше ДНК на нашата връзка и ние си спомняхме за него във всеки решаващ момент на нашата история. Досега не бяхме правили класация на любимите ни пози, но кучешката несъмнено заемаше едно от първите места. Луи го бе разбрал по интуиция и преди повече от година, когато за мен все още беше просто досадник без лице и без име, ми бе изпратил следната анонимна бележка: „Кучешката ме кефи повече от другите пози... Тъкмо защото е животинска!“. И първата нощ, която прекарахме заедно, бе потвърдила това споделено предпочитание.