Ема Марс - Хотели.Трета стая

– Нищо, което да не знаеш за Емили и Давид Льобурде.

Съзнателно използвах техните имена и общата им фамилия. Луи дори не трепна и лицето му не издаде никакво вълнение. Ала мълчанието му само по себе си беше признание.

– Нито пък сведение, до което да нямаш достъп – продължих аз, докато ровех в чантичката си, за да намеря телефона.

Натиснах няколко копчета и изкарах върху екрана последните съобщения, които Маршадо ми бе изпратил от Сен Мало: коледната снимка до елхата, фотографията на семейство Льобурде, а сетне и формуляра за приемането на Емили в Сен Броладр.

– Е, и?... Какво бих могъл да добавя към това? – запита той с каменно изражение.

– Не зная. Ти би могъл да ми кажеш... Става въпрос за доведения ти брат и за неговата голяма младежка любов.

Гримасата, която направи, сякаш отхвърляше последните ми думи.

– Какво? – настоях аз. – Не смяташ ли, че това е така?

Луи ме погледна странно, после в очите му се появи последователно нежност и огорчение, сякаш разкритията, които правех, му носеха едновременно облекчение и унижение.

– Да... – съгласи се накрая той. – Така е.

– И ти си бил влюбен в нея, нали?

– Да – отново потвърди той.

– Освен може би името, което те смущава. Може би предпочиташ да я наричам Орор?

– Не. Не в това е проблемът.

От обзелото го вълнение мускулчетата около устата му потрепваха. Върху челото му и около очите се появиха бръчки.

Сякаш някаква висша сила му пречеше да произнесе думите, които най-сетне щяха да му дарят избавление. Душата му си оставаше заключена, но у кого ли беше ключът?

– А в какво тогава? Все още ли я обичаш?

– Разбира се, че не! – възмути се той.

После се овладя и като ме прегърна през кръста, ме притисна към себе си внимателно, все едно се канеше да танцува танго.

– Отлично знаеш коя обичам сега.

– Нейната двойница? – подхвърлих наслуки аз, очаквайки той да ме опровергае.

– Не искам да те лъжа. Именно като такава те приех, когато те видях за пръв път. Ала преживяното с нея по нищо не може да се сравни с онова, което съществува между мен и теб.

За пръв път той открито говореше за Орор като важна част от неговото минало.

– А, така ли?

За момент той подири най-подходящите думи, после започна с особена светлина в погледа:

– Никога не съм посвещавал Орор в каквото и да било. Никога не съм прекарвал цяла година в „Шарм“, за да правя любов с нея ден и нощ. Никога не съм ѝ доверявал страстта си към писането, която споделям заедно с теб...

Докато изброяваше онова, което ни свързва, беше доста убедителен. Въпреки това продължаваше да ме измъчва мисълта, че не съм нищо повече от малко по-пикантна и по-млада дубльорка...

– След като си доволен от нашата връзка, няма никаква причина да се сърдиш на Давид.

– Напълно вярно... И както скоро ще установиш, просто се опитвам да се защитя от неговите атаки. Когато приключи процесът, ще смятам, че двамата сме квит.

Неволно си дадох сметка, че всеки запазваше своята версия за една и съща жена и че ще затаи в себе си своите тайни.

Ала докато Луи беше готов да зарови томахавката на войната, с днешната си офанзива Давид, изглежда, не беше така миролюбиво настроен. Какво ли още ни готвеше? За момент се сетих за снимката, която Давид ми беше направил, гола и разкрачена, в тъмната стая. Опитах се да не мисля за нея.

– В замяна на това – продължи Луи, като нежно ме целуна по челото – очаквам от теб да запазиш неутралитет. Престани най-сетне да се правиш на Шерлок Холмс.

– Жалко. Тъкмо тази роля започваше да ми харесва – опитах да се пошегувам аз.

– Говоря сериозно, Ел: Орор е биологична сестра на Давид. Известно време си съперничехме за нея. Тя все още е жива и избра да живее в уединение... Историята приключва тук. Няма какво повече да се ровиш. Съгласна ли си?

„Историята приключва тук.“ Щеше ми се да вярвам в това. Ала какво в такъв случай означаваха посещенията на Арман на площад „Орлеан“? Какво означаваше това, че Емили-Орор беше съсобственичка на „Шарм“? Какво означаваше агенцията „Нощни красавици“, създадена с цел да открие мен, двойницата на Орор, при това по негова инициатива? Или пък договорът, сключен между двамата братя, за да скрият от света Орор и да убедят всички в нейната смърт?

За пореден път потиснах съмненията си и запечатах статуквото с целувка. Притиснах устни към неговите, за да сподавя думите, които те биха могли да произнесат.

10 юни 2010 година