Ема Марс: Хотели.Трета стая

– Какво четеш? – запита ме от другия край на хола Луи.

– Хм... Нищо – отвърнах уклончиво аз. – Политически клюки в Економист .

Не бях споделяла с него идеята за прословутата хроника, а предвид формата, в която тя се появяваше, изобщо не се съмнявах каква би била неговата реакция. Побързах да затворя списанието и коварно го пъхнах най-отдолу в купчината.

– Скъпа, винаги съм се чудил на интереса ти към тази пасмина стари, болни от мегаломания политици.

След тази забележка той ме остави на мира и вече се канеше да излезе, когато от телефонния секретар се разнесе глас, който отново пробуди страховете ми и привлече вниманието му:

– Добър ден, Анабел...

Беше гласът на Клое, асистентката на Давид. Втурнах се към телефона, за да намаля докрай звука, но злото вече беше сторено. Луи веднага се върна обратно.

– Тази пък какво иска от нас?

– Шшшт! – накарах го да замълчи.

Не можех да му попреча да я чуе и затова реших и аз да я изслушам.

– ...Давид ме накара да ви се обадя по повод вашата статия в „ Економист“ ...

Луи ме изгледа с широко отворени от удивление очи. „Статия ли?“, произнесе с движение на устните той, за да не прекъсне смутения монолог на секретарката.

– ... Би желал да се срещне с вас...

– И дума да не става – прошепна Луи, като размаха неодобрително пръст.

– Не искам да ви тревожа, но успях да дочуя част от разговора, който той проведе рано тази сутрин със своя адвокат господин Бофор... Та той спомена, че има намерение да заведе дело за клевета .

Гласът ѝ стана по-уверен и аз долових в него нотка на ликуване. Сигурно се радваше, че шефът ѝ ще влачи по съдилищата мен, която бе имала дързостта на я изнудвам заради сексуалната ѝ ориентация.

– ... Подобна неприятност би могла да се избегне, но за тази цел трябва незабавно да се видите с Давид. Ще ви бъда благодарна, ако ми се обадите веднага след като чуете това съобщение, за да уговорим срещата.

– Значи, това четеше преди малко с такъв тайнствен вид? Твоята статия в този парцал? – запита ме Луи с неочаквано сух тон веднага след края на съобщението.

– Изобщо не е това, което си мислиш...

– Нищо не си мисля. Просто искам да ми обясниш. Напомням ти инструкциите на Жан-Марк: колкото се може по-малко контакти с противната страна преди процеса.

По този въпрос напомаденият Зерки се беше изказал напълно ясно няколко дни преди това, докато седяхме в бирарията на улица „Трезор“: в никакъв случай да не се разкриват пред Давид сведенията, с които разполагаме за него, особено видеозаписът с рускините, преди началото на двете дела – в Апелативния съд за аферата Дьолакроа и на първа инстанция за скандала в галерия „Соваж“. До края на процеса заплахата от три години затвор продължаваше да тегне над главата на Луи. Това бе напълно достатъчно да обясни неговата предпазливост.

Описах му накратко сделката, която бях сключила с Франсоа Маршадо: хроника за всекидневието на генералния директор на групата „Барле“ срещу използването на неговите връзки и възможности за разкриване на истината за Давид.

– Излиза, че си изложила на опасност сегашното ми положение, само и само за да ровиш в миналото на моето семейство? – заключи рязко той след известно мълчание.

– Никого не излагам на опасност. Съобщението на Клое е блъф.

– Само че аз не останах с такова впечатление...

– От юридическа гледна точка нищо не доказва, че аз съм авторка на този материал. Ако адвокатът на Давид е решил на всяка цена да обвини някого, това могат да бъдат само официалните представители на Економист .

– Добре познавам Бофор и мога да те уверя, че жалбата, с която заплашва, вече е депозирана. Този тип е същинско псе: още не си извадил кокала от джоба си и той вече налита.

Сякаш разбрала, че става въпрос за куче, Фелисите се вмъкна между нас и се отърка първо в краката на Луи, а после в моите.

Бях готова да отстъпя и да оставя сам Луи, който едва сдържаше гнева си, когато той ме хвана за китката вече много по-приветливо и нежно.

– Ще ми се да те запитам...

Сякаш се колебаеше. Дали се боеше от моя отговор?

– Какво по-точно?

– Какво е открил Маршадо, докато се е ровил тук-там?

Ето че моето разследване започваше да го интересува, макар винаги да се беше изплъзвал от въпросите ми и да бе лъгал най-безцеремонно за своето минало.

Може би това бе първият знак за плаха откровеност. Може би вече беше готов да сподели с мен своите тайни, след като сега ни свързваха брачните окови? Или пък само се опитваше да се увери, че аз и моят съучастник сме на негова страна и че нищо от неотдавнашните ни разкрития няма да му навреди...