Ема Донахю - Стая

— Ей, виж, мога да направя три и обратно с шестнайсет стъпки.

— Охо! Когато беше на четири, бяха осемнайсет стъпки, нали? — казва Мам. — Според теб колко три и обратно можеш да избягаш днес?

— Пет.

— А пет пъти по пет? Това прави любимия ти квадрат.

Броим го на пръстите, аз получавам двайсет и шест, но Мам казва „двайсет и пет“, така че аз пак броя и също получавам двайсет и пет. Тя ми следи на Часовник.

— Дванайсет — вика тя. — Седемнайсет. Много добре се справяш.

Дишам хууу-хууу-хууу .

— По-бързо…

Давам още по-бързо, както Супермен лети.

Като идва ред на Мам да тича, аз трябва да напиша в нейната тетрадка с редове числото в началото и числото, след като свърши, после ги разделям, за да видя колко бърза е била. Днес нейното е девет секунди по-голямо от моето, което значи, че печеля, така че подскачам нагоре-надолу и пърдя с уста.

— Хайде да направим състезание по едно време.

— Звучи забавно, нали — казва тя, — само че нали помниш как веднъж пробвахме и аз си ударих рамото в скрина?

Понякога, като забравя нещо, Мам ми казва и тогава го спомням.

Сваляме всичките мебелове от Креватчо и слагаме Черга обратно, където си беше, за да покрие Писта, та Стария Ник да не види мръсното „С“.

Мам избира Трамплин, само аз подскачам на Креватчо, защото Мам може да го счупи. Тя е коментаторът:

— Смело превъртане във въздуха от младия шампион на Съединените щати…

Следващо избирам Саймън казва, после Мам предлага да си обуем чорапите за Труп, което е да лежиш като морска звезда с увиснали нокти, увиснало пъпче, увиснал език, че дори и увиснал мозък. Мам я засърбява зад коляното и помръдва, и аз пак печеля.

Сега е 12:13, значи може да е обяд. Любимата ми част от молитвата е насъщният. Аз съм шефът на игрите, ама Мам е шефът на храненето, като например не ни дава да ядем овесени ядки на закуска и обяд, и вечеря, за да не се разболеем, а пък и да не свършат прекалено бързо. Когато съм бил на нула и на една, Мам е кълцала и ми е дъвчела храната, ама после съм си получил всичките двайсет зъба и сега мога да смеля всичко. Този обяд е риба тон със сухари, моята работа е да отворя капака на консервата, защото китката на Мам не може да се справи.

Малко не мога да си намеря място, затова Мам предлага да играем на Оркестър, което е да тичаме и пробваме какви звуци можем да изкараме от разни работи. Аз барабаня на Маса, а Мам прави чук-чук на краката на Креватчо, после фуп-фуп на възглавниците, аз използвам лъжица и вилица по Врата так-так , а пръстите ми правят бам върху Печка, ама любимо е стъпването върху педала на Боклук, защото така отварям капака му с едно плинк . Моят най-добър инструмент е Пинг, което е кутия от овесени ядки, накичена с различни цветове крака и обувки, и палта, и глави от стария каталог, закрепени с три разтегнати ластика през тях. Стария Ник вече не носи каталози, за да си избираме дрехите, Мам казва, че ставал по-стиснат.

Покатервам се на Люлящ, за да взема книгите от Лавица, и правя небостъргач от десет етажове върху Черга.

— Десет етажове значи — казва Мам и се смее, на мен не ми е толкова смешно.

Преди имахме девет книги, но само четири с картинки вътре:

„Моята голяма книга с песнички“

„Дилън Копача“

„Палавото зайче“

„Сгъваемо летище“

Също и пет с картинки само отпред:

„Колибата“

„Здрач“

„Пазителят“

„Горчиво-сладка любов“

„Шифърът на Леонардо“

Мам почти не чете онези без картинките, освен ако няма избор. Когато бях на четири, помолихме за повече с картинки за Неделно лакомство и дойде „Алиса в страната на чудесата“, харесвам я, но в нея има прекалено много думи и много от тях са стари.

Днес избирам „Дилън Копача“, той е близо до най-отдолу, така че предизвиква срутване на небостъргача тряяяс .

— Пак Дилън — прави муцунка Мам, после казва с най-силния си глас:

Тооой е Дилън, неуморният копач!

Готовите купчини растат на разкрач.

Виж как дълга лапа в земята провира,

няма друг трактор тъй за пръст да умира.

Огромно гребло, върти и издига с мощ,

вади лопати и пробива ден и нощ.

Има котка на втората картинка, на третата той е на купчина камънак. Камънакът е камъни, което значи тежко като порцелан, от каквото са направени Вана и Мивка, и Тоалетна, ама не толкова гладко. Котките и камъните са само в Телевизор. На петата картинка котката пада, но котките имат девет живота, не като мен и Мам само с по един.

Мам почти винаги избира „Палавото зайче“ заради майката зайка, дето накрая хваща малкото зайче и казва: „Хапни един морков“. Зайчетата са в Телевизор, но морковите са истински, аз им харесвам колко са шумни. На мен любимата картинка ми е с малкото зайче, когато се е превърнало в камък на планината и майката зайка трябва да се катери нагоре и още по-нагоре да го намери. Планините са прекалено големи, за да са истински, видях една в Телевизор, от нея жена висеше на въжета. Жените не са истински, както е Мам, нито пък момчетата и момичетата. Мъжете не са истински, освен Стария Ник, ама и за него всъщност не съм сигурен дали наистина е истински. Може пък наполовина? Той носи продукти и Неделно лакомство, и изчезва боклука, но не е човек като нас. Случва се само през нощта, като прилепите. Сигурно Врата го създава с няколко бип-бип и въздухът се променя. Мисля, че Мам не обича да говори за него, за да не вземе да стане по-истински.