Ема Донахю - Стая

— Може да поискаме, за Неделно лакомство.

— Вече имам дълъг списък с неща, които да искаме.

— Къде?

— В главата ми — Издърпва един спагетов червей и го захапва. — Мисля, че обичат риба.

— Кой?

— Растенията, обичат гнила риба. Или пък беше рибени кости?

— Гнус.

— Може другия път, като ядем рибни пръчици, да зарием малко под Цвете.

— Не от моите.

— Добре, малко от моите.

Защото харесвам спагети най-много, избирам песента на кюфтето, пея я, докато Мам пълни чиниите.

След вечеря правим нещо невероятно, торта за рожден ден. Сигурен съм, че ще е делисиосо 5 5 Delisioso (исп.) — вкусно — бел.ред. със свещи същия брой като мен и запалени, каквито никога не съм виждал наистина.

Аз съм най-добрият духач на яйца, мога да карам гъстото да прелива нонстоп. За тортата трябва да издухам три. Свалям кабърче от картината „Импресия: Изгрев“, защото мисля, че лудият кон ще се ядоса, ако сваля „Герника“, нищо че после винаги връщам кабърчето обратно. Мам смята, че „Герника“ е най-добрият шедьовър, понеже е най-много истински, ама той всъщност е напълно объркан, конят крещи с много зъби, защото в него е забито копие, плюс един бик и една жена, хванала отпуснато с главата надолу дете, и лампа като око, а най-лошото е голямото надвесено ходило в ъгъла, все си мисля, че ще ме настъпи.

Мога да оближа лъжицата, после Мам слага тортата в горещия търбух на Печка. Опитвам да жонглирам с всичките черупки от яйцата едновременно. Мам хваща една.

— Да нарисуваме малки личица върху тях?

— Мне.

— Да им направим ли гнездо от тестото? Ако размразим онова цвекло утре, може да използваме сока му да оцветим гнездото лилаво…

Поклащам глава.

— Да ги добавим към Яйчена змия.

Яйчена змия е повече дълга, отколкото Стая нацяло, правим я, откакто бях на три, живее в Подкреватчо, навита, за да ни пази. Повечето й яйца са кафяви, но тук-там има и бяло, някои имат цветове с моливи и пастели или Химикалка, или парченца, залепени с брашнено лепило, корона от фолио и колан от жълта панделка, и конци, и късчета салфетка за косми. Езикът й е една игла, вързана за червения конец, дето минава през всички яйца. Вече не вадим Яйчена змия често, защото понякога се оплита и яйцата й се напукват и дори падат и ние трябва да използваме парчетата за мозайка. Днес мушкам иглата й в една от дупките на новите яйца, трябва да я почукам, докато излезе от другата страна, доста е пипкаво. Вече е с три яйца по-дълга, аз извънредно леко я навивам отново, за да се побере цялата в Подкреватчо.

Чакането на тортата ни отнема часове наред, вдишваме прекрасния въздух. После, докато изстива, приготвяме нещо, наречено глазура , ама не защото й е на главата , то е всъщност захар, разтопена във вода. Мам я разнася по цялата торта.

— Сега можеш да сложиш шоколадовите бонбони, докато измия чиниите.

— Ама то няма.

— Аха! — казва тя и изважда малката торбичка, и я разтърсва тръс-тръс . — Запазих няколко от Неделно лакомство преди три седмици.

— Ах ти, потайна Мам. Къде?

Тя си заципва устата.

— Ами ако ми трябва скривалище друг път?

— Кажи ми!

Мам вече не се усмихва.

— От крещенето ме болят ушите.

— Кажи ми скривалището.

— Джак…

— Не ми харесва да има скрити места.

— Какво толкова?

— Зомбита.

— О!

— Или канибали, или вампири…

Тя отваря Шкаф и изважда кутията с ориз. Посочва в тъмната дупка.

— Просто ги скрих при ориза. Доволен ли си?

— Да.

— Нищо страшно не може да се побере тук. Можеш да провериш по всяко време.

В пликчето има пет бонбона: розов, син, зелен и два червени. Докато ги слагам, малко от цвета им остава по пръстите ми, аз се нацапвам с глазура и я облизвам всичката.

После идва време за свещите, само че свещи няма.

— Отново крещиш — казва Мам и запушва уши.

— Ама ти каза торта за рожден ден, не е за рожден ден, ако няма пет запалени свещи.

Тя пуфти.

— Трябваше да ти обясня по-добре. Точно затова са петте бонбона, те казват, че си на пет.

— Не я искам тази торта. — Мразя, когато Мам замълчи и чака. — Гадна торта.

— Успокой се, Джак.

— Трябваше да поискаш свещи за Неделно лакомство.

— Е, миналата седмица ни трябваха обезболяващи.

— На мен не ми трябваха, само на теб — крясвам аз.

Мам ме поглежда, сякаш имам ново лице, което никога не е виждала. После казва:

— Както и да е, не забравяй, че трябва да избираме неща, които той може лесно да вземе.

— Ама той може да вземе всичко.